Георг Шиков
1. Уводни бележки
В нормите на Особената част на действащия Наказателен кодекс1 се съдържат съответстващите за всяко престъпление признаци, при наличието на които едно конкретно извършено в обективната действителност деяние може да бъде определено като престъпление. С други думи, всеки състав от Особената част на НК описва понятието за даден вид престъпление, а всеки конкретен, извършен от дееца и осъществяващ всички признаци на даден законов състав, съзнателен, волеви акт, представлява конкретно проявеното в действителността отрицателно обществено явление, което се квалифицира като престъпление2. От тази гледна точка може да се направи изводът, че всяко деяние е едно обществено явление, един обективен факт, на който правото придава юридическо значение чрез квалифицирането му като престъпление, ако са налице предвидените от закона предпоставки.
Настоящата статия има за предмет въпроса относно наказателноправната квалификация на едно деяние като негоден опит. Основната цел, която се поставя, е да се дефинира понятието за негоден опит, като се изхожда от изразените в наказателноправната доктрина възгледи относно това понятие и се съобрази неговото възприемане и прилагане от съдебната практика. За осъществяването на тази цел понятието за негоден опит ще бъде разгледано в двете му основни форми, а именно като опит към негоден обект и опит с негодно средство. За по-голяма конкретизация и по-добро изясняване на проблема ще бъде съобразена и степента на абсолютност или относителност по отношение на „негодността” на обекта, върху който деецът въздейства, или на средството, чрез което деецът въздейства върху обекта. Въпросите, които настоящият труд поставя, е дали изобщо е налице опит към умишлено престъпление, когато той е насочен към абсолютно негоден обект или когато върху последния се въздейства посредством абсолютно негодно средство, или условно (дори юридически некоректно и неправилно; бел. Г.Ш.) доктрината квалифицира тези случаи като негоден опит и може ли при тези случаи, бидейки силно морално укорими, деецът да носи наказателна отговорност за действията или бездействията си. Възможен ли е, също така, опит към умишлено престъпление с относително негодно средство или към относително негоден обект и ако е възможен, то той представлява ли опит по чл. 18, ал. 1 от НК или е нещо различно и трябва да се наказва по различен начин? На тези и други въпроси ще бъде даден отговор, като целта е да се дефинират понятията за тези явления, като се анализират през призмата на признаците за всяко едно престъпление и се изведат основанията за тяната наказуемост, респ. ненаказуемост.
2. Понятие за опит към умишлено престъпление
Преди да се изведе едно общо определение за негоден опит, трябва съвсем накратко да бъдат описани общите положение относно опита към умишлено престъпление, за да се разкрие неговата наказателноправна същност и значение.
Според чл. 18, ал. 1 от НК опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление. По този начин за разлика от Наказателния закон от 1896 г. (отм.)3 и Наказателния кодекс от 1951 г. (отм.)4 сега действащият Наказателен кодекс в своята дефинция за опит към умишлено престъпление обхваща и двете възможни хипотези, а именно тази на недовършения и довършения опит. Освен това, изхождайки от текста на чл. 18, ал. 1, става ясно, че опит е възможен само с пряк умисъл като форма на вината, което не е било така при действието на предишните наказателноправни нормативни актове5.
По своята същност опитът представлява започналото осъществяване на предвидения от закона престъпен състав, който по обективни причини, които не зависят от волята на дееца, е останал недовършен. При резултатните състави опитът се изразява в това, че деецът е започнал изпълнението на изпълнителното деяние, но поради конкретни външни за него фактори, то е останало недовършено (недовършен опит), като по този начин не е бил осъществен предвиденият в закона престъпен резултат6, или е довършил изпълнителното деяние, но конкретни външни фактори са попречили за настъпването на предвидения в закона престъпен резултат7. Опит е възможен и при формалните състави, т.нар. „престъпления на просто извършване”, когато изпълнението им се изразява в процес с известна продължнителност във времето8.
Значението на опита се изразява най-вече в това, че той е наказуем, като съгласно чл. 18, ал. 2 от НК при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършено престъпление, като се вземат предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено. Основанието за неговата наказуемост се извежда от там, че макар и да не е настъпило окончателното увреждане на обекта, същият е бил поставен в реална опасност, изразяваща се във възможността престъплението да бъде довършено, което от обективна гледна точка обуславя общественоопасния характер на деянието9. Също така, от субективна гледна точка, деецът пряко иска да осъществи предвидения в дадена правна норма на Особената част състав на престъпление, но поради независещи от него причини, предвиденият в състава престъпен резултат не настъпва (когато съставът е резултатен) или изпълнителното деяние не е довършено (когато съставът е формален). По този начин, поради създадената за обекта опасност от обективна гледна точка и прекия умисъл, изразен в желанието на дееца да осъществи състав на престъпление, от субективна, законодателят криминализира опита, предвиждайки наказание като за довършено престъпление като се вземат предвид обстоятелствата по чл. 18, ал. 2.
След като най-общо се определи същността на опита към умишлено престъпление и неговото значение за наказателното право ще преминем към разглеждането на въпроса за „негодността” на опита към умишлено престъпление.
3. Абсолютно негоден опит
От гледна точка пълното осъществяване на престъпния състав всеки опит може да бъде определен условно като негоден10, тъй като не осъществява всички предвидени в състава признаци, или по-точно не осъществява конкретния признак, от който зависи довършването на престъплението. Опитът обаче е наказуем, тъй като създава реална опасност за окончателното увреждане на обекта, каквато е пряката цел на дееца, следователно окачествяването му като „негоден” спрямо постигането на престъпния резултат е излишно. Ако опитът към умишлено престъпление е започване на изпълнението на престъпния състав, с което се създава реална опасност за окончателното увреждане на обекта, то „негодността” при негодния опит се изразява в това, че липсват някои предпоставки, без наличието на които тази опасност не може да се реализира. Тези „негодни предпоставки”, които опорочават не само опита, но и довършването на престъплението, а дори и неговото започване са две. Първата, когато обектът на престъпление е абсолютно негоден и втората, когато средството за извършване на престъпление е абсолютно негодно. Най-общо абсолютната негодност на обекта се изразява в това, че той изобщо не съществува, макар и деецът субективно да не съзнава това и пряко да цели неговото увреждане, докато абсолютната негодност на средството се изразява в това, че дори и обектът да съществува реално, върху него не може да се въздейства, тъй като оръдието, чрез което е предприето увреждането му не може да го увреди никога и при никакви условия, макар и деецът субективно да не съзнава това отново11. При тези хипотези сме изправени пред една липса на осъществяване на всички признаци от предвидения в закона състав, тъй като от обективна страна нищо не е извършено, поради негодността в обекта или средството, макар и от субективна страна деецът да не съзнава това и пряко да цели увреждането на обекта, който в първия случай не може да бъде увреден, тъй като не съществува, а във втория не може да бъде увреден, тъй като средството е неефикасно.
Смятам, че когато една от двете предпоставки е абсолютно негодна, не може да става дума за „опит”, тъй като не е налице започване на осъществяването на предвидения за дадено престъпление състав. Теоретически некоректно и логически неправилно е да се говори за негоден опит, когато е налице абсолютно негоден обект или средство за извършване на дадено престъпление. При тези случаи не е налице започване на осъществяването на състава на престъплението, за да става дума за опит и не е създадена реална опасност за обекта, тъй като той изобщо не съществува или средството, чрез което е предприето въздействие върху него никога при никакви условия не може да го увреди. Така неправилно доктрината12 и съдебната практика13 си служат с понятието абсолютно негоден опит, което в действителност не описва никакъв опит, а липса на престъпление. Би могло да се каже, че абсолютно негодният опит е един мним опит, защото той създава една привидност, че е налице опит, а в действителност такъв не е налице, тъй като няма върху какво да се въздейства или оръдието, чрез което се въздейства е неефикасно. Така този мним опит е много близко понятие до мнимо престъпление, тъй като последното предполага едно осъществяване на състав, който обективно не съществува, но деецът погрешно субективно съзнава, че е престъпен, докато при мнимият опит е налице една привидна започнатост и недовършеност на състава, обусловена от абсолютната негодност на обекта или средството. И при двата случая започването или пълното осъществяване на състава е само привидно, най-вече поради това, че от субективна страна мнимият деец си мисли, че извършва престъпление. Затова ако при мнимото престъпление е налице една правилна представа на дееца във фактическо отношение, а погрешна в юридическо, то при „абсолютно негодния опит” е налице една правилна представа на дееца в юридическо значение, но погрешна във фактическо. По този начин при мнимото престъпление деецът субективно е сигурен, че неговото деяние осъществява състав на престъпление, но обективно това не е така14, докато при „абсолютно негодният опит” деецът субективно е сигурен, че осъществява престъпен състав, но това обективно не е така, поради негодността на обекта или средството, която той не осъзнава15. Затова при мнимото престъпление деецът може да не осъществява конкретни признаци от състава, чието осъществяване е необходимо извършеното да се квалифицира като такъв вид престъпление, макар и субективно да е сигурен, че ги осъществява, докато при „абсолютно негодния опит” тези признаци са конкретни два относно годността на обекта или средството. Така и при двата случая на мним опит и мнимо престъпление, изхождайки от принципите на българското наказателно право, не може да се наложи наказание на мнимия деец, тъй като той не е осъществил състав на престъпление. От друга страна, от морална гледна точка поведението на мнимия деец при абсолютно негоден опит е силно укоримо, тъй като той пряко цели да извърши престъпление, което не може да се случи поради обективна невъзможност, обуславяща се от негодността на обекта или средството. Споделяйки схващането, че престъпление е виновно извършеното общественоопасно деяние, което е забранено от закона, българското наказателно право отхвърля субективистичната концепция относно опита и престъплението въобще, според която основанието за наказателната отговорност е престъпната воля на дееца16. Според тази теория мнимият деец при негоден опит ще носи наказателна отговорност за деянието си, тъй като ясно е формирал престъпна воля за извършване на престъпление, макар осъществяването му да е невъзможно поради обективни причини.
3.1. Опит към абсолютно негоден обект
Съвсем накратко ще бъдат разгледани конкретни хипотези във връзка с опита към абсолютно негоден обект, като ще изследвам въпроса за евентуалната наказуемост на извършеното от дееца с оглед това дали обектът е бил поставен в опасност вследствие на конкретното деяние. Поставянето на обекта в реална опасност от засягане трябва да бъде в пряка причинно-следствена връзка с действията на дееца, които се квалифицират от правото като опит към умишлено престъпление. Така, когато деецът започне осъществяването на състав на престъпление, но все още не е довършил изпълнителното деяние или го е довършил, но не е настъпил предвидения в състава престъпен резултат, той поставя обекта в непосредствена опасност от окончателно увреждане, породена от неговото конкретно действие или бездействие. Това поставяне на обекта в реална опасност от пълно увреждане при довършване на престъплението е критерият, с оглед на който ще се прецени дали е налице опит или не, респективно дали деецът подлежи на наказателна отговорност или не17.
Нека да разгледаме един от най-дискутираните в теорията случаи във връзка с опита към абсолютно негоден обект. Х съвсем съзнателно решава да умъртви У, който живее в съседния вход. За тази цел си набавя пистолет, изважда си ключ за вратата на апартамента на У и определя деня, в който да изпълни деянието. Когато този ден идва Х отива до жилището на У, отваря вратата, използвайки извадения предварително ключ, влиза в хола и заварва У заспал на дивана. В същия момент той насочва пистолета и произвежда три изстрела в тялото на У, мислейки че го е умъртвил, и напуска жилището му необезпокояван. Впоследствие се установява, че смъртта на У е настъпила вследствие на инфаркт, който е получен 2 часа преди Х да изстреля три патрона в тялото на мъртвия У. Изправени сме пред абсурдната хипотеза на убийство на вече мъртъв човек, което е класически пример за опит към абсолютно негоден обект, тъй като към момента на започване на изпълнителното деяние У вече е бил мъртъв.
Основният въпрос, който поражда казусът, разпалвайки особена полемика между привържениците на обективната и субективната теория18 за опит към умишлено престъпление, е каква ще бъде наказателната отговорност за дееца Х, сиреч може ли той да отговаря за опит към предумишлено убийство, уредено в чл. 116, т. 9 от нашия НК. За да отговорим на този въпрос, трябва да използваме споменатия по-горе критерий относно това дали с действията си Х е създал реална опасност за увреждане на обекта. Несъмнено такава опасност не е реализирана, тъй като към момента, в който Х привидно е започнал да осъществява състава по чл. 116, т. 9 от НК, обектът вече не е съществувал реално, затова не може да става дума за неговото увреждане. От това, че обектът не е съществувал в действителността към момента на започване изпълнението на престъплението следва, че с действията си Х не е поставил същия в реална опасност от засягане, когато е бил във фазата на мним опит. В случая не може да става въпрос за престъпление, тъй като от обективна страна нищо не е извършено. Този случай се квалифицира от наказателното право като опит към абсолютно негоден обект, но аз смятам, че е важно да се уточни, че думата „опит” не е използвана в правнотехническия си смисъл на започване изпълнението на умишлено престъпление, а в един по-общ смисъл на изпълнение на такова деяние, което не може да причини визирания в наказателноправната норма престъпен резултат при никакви условия, поради несъществуването на обекта на престъпление. Наказателноправната доктрина и съдебната практика си служат с понятието опит към абсолютно негоден обект, уточнявайки, че той не е наказуем поради абсолютната негодност на обекта към момента на извършване на деянието, но това понятие е неправилно с оглед на правнотехническия смисъл на понятието за опит към умишлено престъпление, тъй като то предполага започване на осъществяването на изпълнителното деяние, а при абсолютно негодния опит от обективна страна не е извършено нищо – нито е започнато изпълнителното деяние, нито пък то е довършено, тъй като обектът не съществува. Именно поради тази причина деянието при опит към абсолютно негоден обект, както и деянието, извършено с абсолютно негодно средство, не могат да се квалифицират като опит за умишлено престъпление по смисъла на чл. 18, ал. 1 от НК, но, както бе установено, не е коректно и те да се дефинират като абсолютно негоден опит, тъй като не представляват никакъв опит към умишлено престъпление по смисъла на чл. 18, ал. 1 от НК, което поражда въпроса относно преосмисляне на понятието за абсолютно негоден опит и евентуалното му законово определяне в НК de lege ferenda.
Тъй като осъществяването на престъплението по чл. 116, т. 9 от НК е процес разгърнат във времето19, деецът ще отговаря за приготовление за убийство по чл. 117, ал. 1 от НК, защото към момента, в който той е изпълнил състава за приготовление към убийство обектът е съществувал в действителността, откъдето се прави изводът, че за същия е била реализирана реална опасност за неговото окончателно увреждане.
3.2. Опит с абсолютно негодно средство
Както вече беше отбелязано, средството за извършване на престъпление е абсолютно негодно, когато то като оръдие, чрез което деецът въздейства върху обекта, никога и при никакви условия не може да увреди обекта, нито да го постави в опасност, когато престъплението все още е във фазата на опита.20 Затова намерението на дееца от субективна страна да изпълни престъпен състав остава нереализирано, поради обективната неефективност на средствата, които той използва. Въпросът за наказателната отговорност на дееца ще се реши на основата на изведения по-горе критерий, а именно тя ще бъде налице, ако със започване изпълнението на престъпен състав деецът е създал реална опасност за обекта на престъпното посегателство.
Примерът, който ще бъде показан е бил разглеждан от съдебната практика21 във връзка с опита за изнасилване по чл. 152, ал. 1, т. 2. И в двете цитирани съдебни решения деянието, осъществено от дееца, е било квалифицирано като опит за изнасилване, като са отхвърлени становищата на защитата, че е налице негоден опит, поради факта, че деецът не е достигнал до необходимата сексуална възбуда, за да извърши съвъкуплението с пострадалата. В мотивите на Решение № 290 от 26.05.2004 г. на ВКС обаче се твърди, че съвършено друга е хипотезата, когато при деецът е налице поначало състояние на обективна невъзможност за ерекция, поради заболяване, анатомични, физиологични или други, несвързани с конкретното деяние, причини. Ако такава фактическа обстановка е била налице в случая, деянието ще се квалифицира като „опит с абсолютно негодно средство”, откъдето следва, че деецът няма да отговаря за опит за изнасилване по чл. 152, ал. 1, т.2 във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК. Ненаказуемостта в случая се извежда от там, че половата неприкосновеност на пострадалата като обект на изнасилването по чл. 152, ал. 1, т. 222 не е нито увредена, тъй като престъплението е осуетено във фазата на опита, нито е застрашена, тъй като е налице обективна невъзможност за осъществяване на полов акт от страна на дееца. В този случай деецът ще отговаря само за осъществяване на състава на принуда по чл. 143 от НК или на блудство по чл. 149 от НК.
Опитът към абсолютно негоден обект и опитът с абсолютно негодно средство не представляват опит към умишлено престъпление по смисъла на чл. 18, ал. 1 от НК. При тези явления няма нито започване на изпълнение на престъпен състав, нито довършване на изпълнението на такъв. Те са ненаказуеми, тъй като не обуславят никаква обществена опасност, защото нито поставят обекта в реална опасност от увреждане, нито го увреждат по някакъв начин. Налице е един специален случай, при който мнимият деец субективно си мисли, че е започнал осъществяването на състав на престъпление, но обективно това не е така, поради негодността на обекта, към който е насочено престъпното посегателство, или негодността на средството, което е неефикасно. Именно поради тази причина деянието при опит към абсолютно негоден обект, както и деянието, извършено с абсолютно негодно средство, не могат да се квалифицират като опит за умишлено престъпление по смисъла на чл. 18, ал. 1 от НК, но както бе установено не е коректно и те да се дефинират като абсолютно негоден опит, тъй като не представляват никакъв опит към умишлено престъпление по смисъла на чл. 18, ал. 1 от НК, което поражда въпроса относно преосмисляне на понятието за „абсолютно негоден опит” и евентуалното му законово определяне в НК de lege ferenda.
При всички случаи, когато е налице опит към абсолютно негоден обект деецът ще отговаря за приготовление, когато такова е уредено като наказуемо в Особената част на НК за престъплението, към което е реализиран негодният опит, ако обектът е бил годен към момента на осъществяване на приготовлението. Това е така, защото приготовлението е деяние, което предхожда опитът във времето от взимане на престъпното решение до осъществяване на крайния престъпен резултат23. Следователно ако обектът е бил годен към момента на неговото извършване, то той е бил поставен в реална опасност от увреждане. Същият извод е правилен и по отношение на приготовлението, което предхожда един реализиран след него във времето опит с абсолютно негодно средство, освен ако не се касае до хипотезата на подготвяне на средства като една от възможните прояви на приготовление, тъй като ако подготвените средства са абсолютно негодни, то деянието за подготвянето им отново не обуславя никаква обществена опасност, защото те обективно не са в състояние нито да увредят обекта, нито да го поставят в опасност. В случаите когато опитът с абсолютно негодно средство е налице по отношение на едно съставно престъпление, деецът ще отговаря, ако осъществи състава на първото деяние, което е част от съставното престъпление, ако за пълното осъществяване на състава средството, използвано от дееца, се окаже абсолютно негодно.
4. Относително негоден опит
Ако досега беше разгледан т.нар. абсолютно негоден опит, който поради абсолютната негодност в обекта или в средството не обуславява никаква обществена опасност и затова не е наказуем, то когато обектът или средството са само относително негодни, нещата не стоят по същия начин24. Относително негоден опит е налице, когато обектът или средството са годни по принцип (in abstracto), но в конкретния случай, когато деецът е започнал изпълнението на престъпен състав (in concreto), те са се оказали негодни25. При тези случаи тази конкретна негодност в обекта или средството обуславят невъзможността престъплението да бъде довършено. Затова при всички случаи, когато обектът или средството са се оказали относително негодни, осъществяването на намисленото и искано от дееца престъпление е невъзможно. С други думи, престъпното посегателство към относително негоден обект и престъпното посегателство с относително негодно средство са обречени да приключат на фазата на опита, именно поради реализираната in concreto негодност на обекта или средството. Въпросът, на който трябва да се отговори, е дали съществува реална опасност от увреждане на обекта, когато той се е оказал относително негоден или когато средството, използвано за неговото увреждане в конкретния случай не е било ефикасно. Ако такава опасност съществува, то тогава наказуемостта на този вид опит към умишлено престъпление е напълно обоснована. Също така интересен както от теоритическа, така и от практическа гледна точка, е въпросът относно това дали относително негодният опит е опит по смисъла на чл. 18, ал. 1 от НК или е по-различно понятие, както вече бе установено по отношение на абсолютно негодния опит.
Изхождайки от принципите на българското наказателно право, не бива да се допуска субективистичното становище относно основанието за наказателната отговорност на дееца. Констатацията, че формирането на престъпното намерение е начало на опита към намисленото престъпление не само смесва понятието за опит с това за приготовление, но отхвърля обществената опасност като обективен критерий, по който се определя кое деяние е престъпление. Евентуалното инкорпориране на подобни неправилни принципи в закона ще доведе до неиумоверно засилване на наказателноправната репресия върху гражданите, която не се основава на обективно извършени деяния, а върху някакви субективни спекулации за престъпна воля, които предполагат голяма вероятност от властови произвол. Ето защо въпросът за опита срещу относително негоден обект и опитът с относително негодно средство трябва да бъде внимателно анализиран на плоскостта на обективната опасност за обекта, която се създава, за да се определи наличието или неналичието на обществена опасност при тези деяния, която да бъде основание за наказуемостта им.
4.1. Опит към относително негоден обект
За да се изясни същността на опита към относително негоден обект, нека да разгледаме казуса за предумишленото убийство, който беше разгледан във връзка с определяне на същността на опита към абсолютно негоден обект като променим фактическата обстановка, така че да отговаря на изискванията на относителна негодност на обекта. Така вместо да изстреля три изтрела в тялото на вече мъртвата жертва, нека да си представим, че деецът Х влиза в жилището на жертвата У късно след полунощ, като изстрелва три патрона в леглото, където У обикновено спи по това време на нощта, очаквайки да го умъртви, но точно в този конкретен ден У не е в леглото си. При тази фактическа обстановка възниква въпросът за наказателната отговорност на Х, дали той ще отговаря за опит към предумишлено убийство или както в случая на абсолютно негодния обект, реална опасност за увреждане на обекта не е реализирана, поради неговата негодност. Същата фактическа обстановка е обсъждана и от наказателноправната доктрина, като изводът, до който се стига е, че деянието в този случай ще бъде наказуемо и деецът ще отговаря за опит към предумишлено убийство26.
В случая е безспорно, че до реалното увреждане на обекта няма как да се стигне, тъй като той не е на мястото, на което деецът започва изпълнението на престъплението, предполагайки че обектът се намира там. Така, каквито и действия да бъдат предприети, обектът не може да бъде увреден, но въпросът е дали този обект е поставен в опасност от увреждане, която да е следствие от действията на дееца. Също така ако такава опасност е създадена, то тогава тя възникнала ли е конкретно по отношение на дадения случай, или само абстрактно в случай, че обектът е бил на мястото си. Това са основните проблеми, възникващи във връзка с опита към относително негоден обект и опита с относително негодно средство, които трябва да бъдат анализирани, за да се обоснове наказуемостта на такова деяние. Споделям мнението на доктрината и съдебната практика относно това, че при така описаната фактическа обстановка е налице опит към умишлено престъпление, но бих искал да направя няколко уточнения. В случая деецът е започнал осъществяването на изпълнителното деяние, като поради независещи от него причини престъплението е останало недовършено, с което се е създала реална опасност от увреждане на обекта на престъпното деяние. Тази опасност обаче няма абсолютната степен на конкретност по отношение на конкретния обект, каквато би имала една опасност, породена от опит, при който обектът е напълно годен27. Затова е налице една абстракта опасност от увреждане на обекта на престъпно посегателство, чиято степен трябва да бъде преценявана конкретно спрямо конкретно осъществения случай. Степента на реализираната опасност при опит срещу относително негоден обект зависи от степента на относителна негодност в обекта, а за да се определи последната е необходимо да се изследва дали само поради една случайност, която деецът не е могъл да предвиди, обектът се е оказал негоден и също така колко близо се е намирал обектът до мястото, на което той обикновено се намира и на което деецът е започнал изпълнението на деянието. По този начин, ако в нашия казус всяка вечер по това време пострадалият обикновено се намира в леглото си и точно поради тази причина деецът е планирал да го умъртви по това време и на това място, където той обикновена се намира, ще е налице опит към умишлено престъпление в момента, в който деецът започне изпълнението на изпълнителното деяние, макар и пострадалият да не се намира в точния момент на конкретното място. Опасността от увреждането на обекта е реализирана, защото поради простата случайност пострадалият не се намира на мястото, на което обикновено се намира в това време, поради което престъплението не може да бъде довършено и приключва във фазата на опита28. Реализираната опасност ще бъде още по-голяма в случай, че пострадалият се намира в същия апартамент, но просто в точния момент се намира в друга стая. Тези категории са от значение за измерване на реализираната опасност, за да може въз оснвова на нея след това да бъде определено наказание при условията на чл. 18, ал. 2 от НК. В конкретния случай реализираната опасност ще бъде много по-малка, ако пострадалият обикновено не всяка вечер по това време се намира в жилището си, като освен това по време на извършването на деянието от дееца, той е бил на бизнес командировка в чужбина. При такъв случай с оглед степента на реализираната опасност ще бъде налице не само въпросът относно размера на наказанието, но изобщо и въпросът за наказуемостта на това деяние, тъй като е била налице изключително високата степен на негодност в обекта.
Всичко, което беше описано във връзка с опита към убийство, когато жертвата не се е намирала на мястото, на което деецът е очаквал да се намира, важи и за другите резултатни престъпления. Да вземем например кражбата по чл. 194 от НК. При започване на изъплнителното деяние на кражбата деецът ще отговаря за опит дори ако вещта, която той иска противозаконно да присвои, не се намира на мястото, където деецът предвижда тя да бъде. В случая обаче отново трябва да бъде изследван въпросът относно обикновеното местонахождение на вещта и нейната отдалеченост от мястото, на което деецът я търси29 30.
4.2. Опит с относително негодно средство
От гледна точка на съдебната практика най-често срещаният въпрос е този за опитът с относително негодно средство31. Както вече бе определено, средството за извършване на умишлено престъпление е относително негодно, когато то по принцип in abstracto може да предизвика престъпния резултат, но в конкретния случай, когато то е използвано от дееца in concreto, не е предизвикало този резултат. Въпросът, който трябва да бъде решен в този случай е относно наказуемостта на дееца. За решаването на този въпрос трябва да се вземе предвид дали е започнало изпълнението на изпълнителното деяние на даден вид престъпление и дали, започвайки това изпълнение на деянието, деецът е създал опасност за увреждане на обекта на пресъпното посегателство. Може ли изобщо да бъде създадена опасност за обекта, ако средството, което деецът е използвал за постигането на искания от него престъпен резултат, в конкретния случай се окаже негодно? Отговорът на този въпрос е положителен и се дава както от доктрината, така и от съдебната практика, като при тези случаи създадената опасност е по-голяма отколкото опасността, която се създава при опит към относително негоден обект. Това е така, защото единствено поради конретно проявен външен фактор, за който деецът не знае, средството се е оказало негодно да произведе необходимия за довършването на престъплението престъпен резултат. В случая опасността, която е била създадена от започване на изпълняването на престъпния състав, е по-голяма именно поради наличността на годен обект, върху който е започнало непосредственото въздействие. Така например в Решение № 414 от 4.11.2008 г. на ВКС по н. д. № 254/2008 г. е установено неправилното квалифициране на деянието като приготовление от Пловдивския окръжен съд, като в действителност е бил налице един опит с относително негодно средство. Пловдивският окръжен съд приел, че единствената причина за незадействане на взривното устройство било неудачното свързване на електродетонатора към употребения мобилен апарат, което било достатъчно деянието да се квалифицира като негоден опит (трябва да се разбира абсолютно негоден опит; бел. ав.) и подсъдимите, действали като съучастници, да бъдат наказани за приготовление, тъй като негодният опит е ненаказуем. ВКС правилно стига до извода, че макар и престъплението да не е достигнало до крайния си стадий – произвеждане на взрив, е бил налице опит към умишлено престъпление (опит с относително негодно средство; бел. ав.), тъй като действията по възпламеняване на взривното устройство, поставено в контакт с обекта, чрез задействане на взривния механизъм представляват самото изпълнително деяние на престъплението “палеж чрез взрив”, а не са негов предходен стадий – приготовление.
В Решение № 221 от 25.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 141/2010 г., I н. о., НК пък деянието правилно е квалифицирано от съда като опит към умишлено престъпление, а не негоден опит, каквито са твърденията на защита. В случая смъртта на пострадалия не е настъпила, тъй като количеството отрова, което той е поел, не се е оказало достатъчно. При тази фактическа обстановка съдът правилно е квалифицирал деянието като недовършен опит за предумишлено убийство, тъй като изпълнителното деяние (даване на отрова на пострадалия на определени порции) е било започнало и само поради неговото недовършване предвиденият в наказателноправната норма престъпен резултат не е настъпил. Ненастъпването на смъртта на пострадалия не се дължи на негодността на средството, а на недостатъчното количество отрова, което той е приел и на доброто му физическо състояние.
Описаната в Решение № 4 от 26.II.1986 г. по н. д. № 79/85 г., ОСНК фактическа обстановка е типичен пример за опит с относително негодно средство. В случая подсъдимият е взел решение при спокойна обстановка да умъртви съпругата си поради възникнали в последно време недоразумения между тях. Той пристъпил към изпълнение на взетото решение, като включил към бравата на входната врата електрически ток 220 волта напрежение. Всичко това направил, като преценил, че в скоро време съпругата му ще се завърне и по необходимост тя трябва да хване дръжката на бравата, за да отвори вратата, след което бързо напуснал жилището. Когато съпругата се завърнала, предприела отварянето на вратата чрез допиране ключа до бравата, но била изненадана от наличието на ток, който преминал през ръката й, а след това взела всички необходими мерки за безопасно влизане. Съдът стига до заключение, че „подсъдимият поставя годно да причини смърт средство и е извършил всичко онова, което е било необходимо от обективна страна да причини смъртта, но поради недостатъчната навлажненост на площадката, на която е стъпила пострадалата, не са настъпили намислените и желани от дееца последици. Не се касае до негоден опит, защото с поставянето на бравата на вратата жица, по която протича електрически ток, годен да убие човек, е създадено условието за осъществяване намисленото от дееца престъпление, а така също е налице годен обект, който не е бил поразен поради наличността на случайни обстоятелства. Необосновано окръжният съд е приел, че изготвеното средство от подсъдимия не създавало в конкретния случай никакво реално застрашаване на обекта, никаква вероятност за осъществяване на целеното престъпление, вследствие на което се касаело до несъставомерна деятелност“.
След като бе доказана наказуемостта на опита, при който обектът на посегателство или средството, чрез което е предприето посегателство върху обекта, са се оказали относително негодни, е нужно да се определи правилната наказателноправна квалификация за тези явления. След като те представляват наказуем опит към умишлено престъпление, то тогава те трябва да бъдат квалифицирани наравно с опита към умишлено престъпление по чл. 18, ал. 1 от НК. Другият възможен път, по който би могло да се тръгне, е тези явления да бъдат дефинирани в закона и определени като наказуеми de lege ferenda, както например това е направено в Унгарския наказателен кодекс32.
5. Заключение
Накрая смятам за необходимо да бъдат направени няколко извода относно понятието за негоден опит:
- Негодният опит има две форми – абсолютно негоден опит и относително негоден опит.
- Абсолютно негодният опит може да бъде опит към абсолютно негоден обект и опит с абсолютно негодно средство. Той е ненаказуем, тъй като извършеното от дееца деяние не обуславя никаква обществена опасност, защото не създава никаква опасност за увреждане на обекта на престъпното посегателство. При всички случаи обаче деецът ще отговаря за приготовление, когато обектът е бил годен (съществувал е физически) към момента на осъществяване на приготовлението при последващ във времето случай на опит към абсолютно негоден обект. Това е така, защото приготовлението е стадий на извършване на престъплението, който предхожда опита.
- Когато е бил реализиран опит с абсолютно негодно средство, деецът ще отговаря за приготовление единствено ако то не се изразява в подготвяне на средства (по смисъла на чл. 17, ал. 1 от НК), тъй като ако подготвеното средство се е оказало абсолютно негодно, т.е. не е създало никаква опасност за увреждане на обекта при започване на изпълнението на престъпния състав, то същото не е било годно да създаде опасност за обекта и по време на приготовлението.
- Абсолютно негодният опит не представлява опит към умишлено престъпление по смисъла на чл. 18, ал. 1 от НК. Затова е необходимо преосмислянето на това условно понятие с цел да се постигне по-голяма прецизност както в доктрината, така и в съдебната практика. Деянието, което се квалифицира от доктрината и съдебната практика като „абсолютно негоден опит” би могло да се квалифицира като деяние, което не обуславя никаква обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2, предл. 1 от НК или да се дефнира легално de lege ferenda.
- Относително негодният опит също може да бъде както в опит към относително негоден обект, така и опит с относително негодно средство. Той е наказуем, тъй като чрез деянието си деецът поставя обекта на престъпно посегателство в реална опасност от увреждане, което обуславя обществената опасност на едно такова деяние. Въпросът за относително негодния опит е деликатен, тъй като създадената от деянието опасност не е конкретна по отношение на конкретния обект, именно поради неговата относителна негодност или относителната негодност в средството, което е използвано за неговото увреждане. Точно затова е важно правосъдните органи да внимават с квалифицирането на деянието, когато е налице относително негоден опит, и най-вече с определяне на наказанието, при което трябва да бъдат съобразени условията на чл. 18, ал. 2 от НК, като освен това се определи степента на създадената за обекта опасност от увреждане, която се измерва от категориите, изведени по-горе в изложението, за да не се допусне осъждането на дееца на основата само на едно престъпно намерение, като по този начин се приложат недопустимите принципи на субективистичните схващания относно наказателното право.
Въпросът за намирането на легална опора на понятието за негоден опит е друг път, по който може да тръгне българският законодател. С приемане на текст за негодния опит като този в Унгарския наказателен кодекс ще бъде решен въпросът за негодния опит и съдилищата ще могат да квалифицират тези случаи по-лесно, като също така ще се налагат по-справедливи наказания, определени по по-ясни критерии. На този етап от развитието на българско наказателно право въпросът за негодния опит в неговите две форми се решава на плоскостта на утвърдена от съдилищата практика, което обаче може да доведе до грешна квалификация на деянието от съдилищата, както е установено в Решение № 414 от 4.11.2008 г. на ВКС по н. д. № 254/2008 г.
автор Георг Шиков
БЕЛЕЖКИ:
[1] Обн. ДВ. бр.26 от 2 Април 1968г., в сила от 01.05.1968 г.
[2] В случая е необходимо да се уточни, че освен да осъществи конкретен престъпен състав, предвиден в Особената част на НК, за да бъде квалифицирано едно деяние като престъпление, то трябва да съдържа свойствата на всяко престъпление, предвидени в чл. 9, ал. 1 НК, а именно да бъде 1) общественоопасно, 2) противоправно, 3) виновно и 4) наказауемо. Затова всеки път при наказателноправна квалификация на едно деяние трябва да бъде съобразен въпросът относно наличието на такова обстоятелство, което изключва някое от визираните в чл. 9, ал. 1 НК свойства за всяко престъпление.
[3] Утвърден с указ от 2.02.1896 г., под № 43, обн., ДВ, бр. 40 от 21.02.1896 г., отм., бр. 13 от 13.02.1951 г. Чл. 48 от НЗ (отм.) гласи: Опит е начеване, но недовършване изпълнението на умишлено престъпление.
[4] Обн. ДВ. бр.13 от 13 Февруари 1951г., попр. ДВ. бр.16 от 23 Февруари 1951г., отм. ДВ. бр.26 от 2 Април 1968г. Чл. 16 от НК (отм.) гласи: Деянието, с което е започнато, но не е довършено изпълнението на едно умишлено престъпление, съставлява опит.
[5] Вж. Долапчиев, Н., Наказателно право – Обща част, 1994, БАН, С., стр. 327. В бележка под линия авторът посочва съдебна практика в тази насока – В.К.С. р. 1483 от 1933 г. на I н.о; В.К.С. р 901 от 1935 г. на I н.о. и В.К.С. р 1095 от 1939 г. на I н.о.
[6] Например деецът е започнал осъществяването на принудата при грабеж по чл. 198 от НК, но поради намесата на орган на МВР или друго лице, деянието е останало недовършено и предвиденият в нормата престъпен резултат не е бил осъществен.
[7] Например деецът е наръгал пострадалия с нож в областта на сърцето смъртоносно, но последваща хирургическа интервенция спасява живота на последния.
[8] Вж. Ненов, И., Наказателно право на Република България – Обща част, книга втора, 1992, Софи-Р, С., стр 164.
[9] Вж. Ненов, И., Цит. съч., с. 158.
[10] Долапчиев, Н., Цит. съч., с. 336. Авторът споделя тезата, че ако едно деяние не постигне целта, която преследва, то същото е негодно, следователно всеки опит би бил негоден. Тезата е интересна и логически правилна, но в този случай „негодността” на опита се разкрива с оглед неосъществяването на целта, която деянието преследва, докато при „негодния опит” в тесен смисъл „негодността” се изразява в несъществуването на обекта на престъплението или абсолютната неефективност на средствата за извършване на престъплението. Според мен за теоретична прецизност е по-добре да бъдат избегнати подобни описания за опита към умишлено престъпление.
[11] Например Х отнема от владението на другиго една своя вместо чужда вещ; Х предприема действия да умъртви едно току-що родено дете, което се е родило мъртво (абсолютно негоден обект) или Х иска да умъртви У като използва за тази цел магия (абсолютно негодно средство) или една мнимо бременна жена взема един безвреден прах, мислейки си, че приема вещество, което ще и помогне да пометне (абсолютно негоден обект и абсолютно негодно средство).
[12] Вж. Долапчиев, Н., цит. съч., с. 336, Ненов, И., Цит. съч., с. 166.
[13] Вж. Решение № 396 от 2.10.2008 г. на ВКС по к. д. № 372/2008 г., I н. о.; Решение № 221 от 25.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 141/2010 г., I н. о.; Решение № 414 от 4.11.2008 г. на ВКС по н. д. № 254/2008 г., III н. о. ; Решение № 396 от 2.10.2008 г. на ВКС по к. д. № 372/2008 г., I н. о.
[14] Например Х смята, че притежанието на определено количество марихуана е престъпление, но в конкретната държава това деяние не е обявено за наказуемо.
[15] Например Х смята, че придобива наркотични вещества като цели да ги разпространява, осъществявайки състава на чл. 354а от НК, но те се оказват безвредни прахообразни вещества, наподобяващи наркотичните на външен вид.
[16] Долапчиев, Н., Цит. съч., с. 326; Ненов, И., Цит. съч., с. 167.
[17] Същият критерий е възприет от доктрината. Вж Ненов, И., Цит. съч., с. 167. Хинова, Т., Основания за наказуемостта на опита към престъпление, 1960, С., с. 118.
[18] За обективната и субективната теория относно опита към умишлено престъпление вж. Долапчиев, Н., Цит. съч., с. 326.
[19] Вж. Лютов, К., Наказателно право на Народна Република България – Особена част, Том първи, 1987, С., с. 20 ; Ненов, И., Наказателно право на Народна Република България – Особена част, Том първи, 1956, С., с. 343.
[20] В мотивите на Решение№ 221 от 25.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 141/2010 г., I н. о., НК четем “негоден опит” (има се предвид опит с абсолютно негодно средство; бел. ав.) е налице, ако средството, което е използвал деецът, въобще не е годно да създаде каквато и да е реална опасност за причиняване на съставомерния резултат, поради което и липсва реално застрашаване на обекта.
[21] Решение № 290 от 26.05.2004 г. на ВКС по д. № 890/2003 г., II н.; Присъда от 12.03.2014 г. на РС – Бяла по н. о. х. д. № 52/2014 г.
[22] Вж. Лютов, К., Цит съч., с. 93; Ненов, Цит. съч., с. 447.
[23] Вж. Ненов, И., Цит. съч., с. 153., а също и Решение № 414 от 4.11.2008 г. на ВКС по н. д. № 254/2008 г., III н. о.
[24] И доктрината, и съдебната практика са категорични относно наказауемостта на относително негодния опит. Вж. Долапчиев, Н., Цит. съч.,с. 341 ;Ненов, И., Цит. съч., с. 168.; По-стара съдебна практика: Решение № 1106 от 05.IV.1951 г. по н.д. № 78/51 г., I н.о. ; Решение № 240 от 30.IV.1973 г. по н. д. № 154/73 г., II н. о.; По-нова съдебна практика: Решение № 396 от 2.10.2008 г. на ВКС по к. д. № 372/2008 г., I н. о., Решение № 414 от 4.11.2008 г. на ВКС по н. д. № 254/2008 г., III н. о.
[25] В мотивите на Решение № 414 от 4.11.2008 г. на ВКС по н. д. № 254/2008 г., III н. о. четем „”относително негодният опит”, който е налице, когато средството принципно е в състояние да предизвика целения общественоопасен резултат (или обектът принципно е в състояние да бъде увреден; бел. ав.), но само в конкретния случай той не е настъпил”.
[26] Вж. Долапчиев, Н., Цит. съч., с. 337. Авторът смята, че деянието е наказуемо, тъй като опасността от увреждането на обекта е реализирана, защото обектът съществува реално и само случайното му отсъствие от мястото, на което обикновено се намира, е причината, поради която престъплението не е било довършено. Дадени са множество сравнителноправни аргументи, от които впечатление прави Решение на Френския Касационен Съд от 1876 г., с което е бил признат за виновен в опит за кражба деец, който е разбил с цел кражба една касичка за бедни, но не е откраднал нищо, защото касичката се оказала празна.
[27] Например при същата фактическа обстановка, но този път пострадалият се намира на мястото, където деецът произвежда своите изстрели, като външни фактори са повлияли за ненастъпването на престъпния резултат и деянието е осуетено във фазата на опита.
[28] В Решение № 240 от 30.IV.1973 г. по н. д. № 154/73 г., II н. о. съдът стига до заключение, че негодността на обекта следва да се различава от временното отсъствие на обекта от търсеното място, при което положение опитът за убийство се явява наказуем. Без значение е, че в момента на деянието по една случайност лицата, към които е насочено убийството, не са се намирали в стаята, над която е сложена бомбата.
[29] Според Постановление № 6 от 26. IV. 1971 г. на ВС (поместено в Сборник с Постановления и Тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела 1953 – 1990, Авторски колектив, СЮБ, С.) „Когато деецът е извършил действия, насочени към отнемане на вещи от места, където обикновено се държат такива, но те не са се оказали налице, а така също и когато вещта не е намерена, деянието следва да се квалифицира като опит за кржба”. По мое мнение текстът може да бъде прилаган по аналогия и за другите престъпления, когато е бил реализиран опит към относително негоден обект.
[30] В Решение на В.К.С от 12.IX.1937 г. съдът е приел, че парите, които подсъдимият е целял противозаконно да присвои, са съществували, но са отсъствали случайно от мястото, дето (собственикът; бел. ав.) обикновено ги е държал, защото след редица кражби извършени в къщата му той – пострадалият е бил взел вече мерки да ги прибира.
[31] Вж. Решение № 4 от 26.II.1986 г. по н. д. № 79/85 г., ОСНК; Решение № 414 от 4.11.2008 г. на ВКС по н. д. № 254/2008 г.; Решение № 396 от 2.10.2008 г. на ВКС по к. д. № 372/2008 г.; Решение № 369 от 10.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1019/2012 г., II н. о., Решение № 221 от 25.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 141/2010 г., I н. о.
[32] Чл. 10, ал. 2 от УНК гласи: Ако престъплението е извършено срещу негоден обект или с негодни средства, наказанието може да бъде смекчено неограничено или въобще да не бъде наложено.