При изследване продължителността на предаденото въз основа на изрична уговорка по предварителен договор владение следва да се прецени дали не са налице основания за прекъсването му. В конкретния случай с подписване на втория предварителен договор от 15.02.1999г. ответницата е признала правото на собственост на собствениците по дарение А. и В. И. и с това е прекъснато установеното от нея владение. Затова не е налице присъединяване на владението по първия предварителен договор с това по втория, съгласно предвидената възможност на чл. 82 от ЗС, а прекъсване на владението по първия предварителен договор със сключването на втория. Съгласно чл. 84 от ЗС правилата за давността, уредени в чл. 113, 115, 116, 117 и `120 от ЗЗД намират съответно приложение и при института на придобивната давност. Съгласно чл. 116 от ЗЗД признанието на вземането прекъсва давността. Пренесено на плоскостта на придобивната давност, това правило следва да се приема като признанието на правата на собственика от владелеца прекъсват установеното от него владение.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 528
София, 11.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 09 юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1218 /2009 година
Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 1306*09 от 20.11.2009г. е допуснато касационно обжалване на решение № 75 от 07.05.2009г., постановено по гр.д. № 101/2009г. на Търговищки окръжен съд, с което е отменено решение № 44/20.02.2009г., постановено по гр.д. № 577/2008г. на Търговищки РС в частта, с която е установено по отношение на Е. Р. Г., че А. И. К. е собственик на над 1/6 ид.ч.до ½ ид.ч. от апартамент № 24 със застроена площ 88,95 кв.м. в гр. Т., ул. “. № 3, вх. Б, ведно с прилежащото му избено помещение № 2 от 9,71 кв.м. и 150 /10000 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж и в частта му, с която на осн. чл. 537, ал.2 от ГПК е отменен н.а. № 188,т.VІІ/2006г. за разликата над 1/6 ид.ч. до ½ от предмета му и вместо това е отхвърлен установителния иск за собственост по чл. 124 от ГПК за разликата над 1/6 ид.ч. Решението се обжалва от двете страни.
Ищцата А. К. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 1/6 ид.ч. до ½ ид.ч. от правото на собственост поради противоречие с материалния закон – 79 от ЗС, защото е прието, че последващото сключване на предварителен договор не прекъсва установеното владение върху имота от купувача въз основа на предходен предварителен договор и че при запазено право на ползване в полза на владелеца не е необходимо демонстриране на отблъскване на владението. Навежда се и оплакване и за необснованост.
Ответницата Е. Г. обжалва решението в частта, с която е уважен иска за 1/6 ид.ч. от апартамента, като навежда оплакване за недопустимост на постановеното решение, поради това, че съдът се е произнесъл по непредявено основание на твърдяното право на собственост – наследство и давност, а ищцата е поискала да се установи, че е собственик на ½ ид.ч. от апартамента на основание договор за дарение и не е правила възражение за придобивна давност.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Търговищки окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима По предявеният установитен иск за собственост от А. И. К. за ½ ид.ч. от процесния апартамент на основание договор за дарение, оформен с н.а. № 174,т.VІ/21.10.1993г. се установява следното. Апартаментът е бил собственост на родителите на ищцата, които с цитирания договор за дарение го прехвърлят на двете си деца В. и А. , като си запазват правото на ползване върху него. С предварителен договор от 14.03.1995г. двамата надарени се задължават да продадат на майка си Е същия апартамент, като с договора е предадено и владението върху него. Договорът е нотариално заверен на 23.04.1998г. Съпругът И. В. Г. почива на 08.12.1998г. и оставя за свои наследници ответницата Е, като преживяла съпруга и две деца, едното от които е ищцата А. Между тримата е сключен нов предварителен договор на 15.02.1999г., с който отново се задължават двамата надарени да продадат на майка си апартамента, като владението върху него се предава в деня на подписване на договора, който е нотариално заверен. С нот. акт № 1* т.VІІ/26.10.2006г. Е. Р. Г. и призната за собственик по давност на целия апартамент.
По оплакването на ответницата за недопустимост на решението и поставения от нея въпрос може ли съдът да се произнесе по непредявено основание за придобиване правото на собственост, по който е допусната касация: Съгласно чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правни сделки, по давност и чрез друг способ, предвиден в закона. Исковата защита на правото на собственост предполага посочване на основанието, на което се твърди, че то е придобито, защото това очертава предмета на спора и на доказване и е израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Само в рамките на посоченото придобивно основание може да се произнесе съдът, защото това е предмет на иска и само по него се създава сила на присъдено нещо с диспозитива на решението. В този смисъл настоящият състав изцяло споделя мотивите, изложени в приложеното Р № 39/17.07.2004г. и Р № 1701/20.06.198г., с които последователно се приема, че по свой почин, без изрично заявено изменение на иска, съдът не може да разгледа иска на друго правно основание, или на непредявено основание за нищожност на сделка. Ищецът може да посочи в исковата молба при условията на евентуалност и друго основание на претенцията си, респективно и друг придобивен способ за правото на собственост по петиторен иск, или по-късно да предяви иск на друго придобивно основание и във втория случай няма да е налице отвод за присъдено нещо, защото силата на присъдено нещо обхваща само страните, предмета на спора и предявеното основание на търсената защита. Ищцата е посочила в исковата молба, че е собственик на основание дарение. РС е разгледал този иск и го е намерил за основателен. Въззивният съд не е обезсилил това решение, а го е оставил в сила за 1/6 ид.ч., но е намерил, че тя е придобита на основание наследство и давност, като е приел, че ищцата е изгубила правото на собственост на основание дарение. Тъй като тези изводи са изложени само в мотивите, които се излагат към решението, а не са част от него, съгласно чл. 236, ал.2 от ГПК, а диспозитивът не е променен, настоящата инстанция приема, че решението е допустимо. Разгледано по същество, решението е неправилно.
Правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 290, ал.1 т.2 от ГПК са приложението на института на придобивната давност и конкретно следва ли купувачът по предварителен договор, на когото е предадено владението да доказва отблъсване на владението на собствениците-продавачи и може ли да се присъедини владение, започнало да тече по първия предварителен договор на основание чл. 82 от ЗС към владението, предадено по силата на втория предварителен договор и към владението, упражнявано от съпруга при съвладение. Тъй като ответницата е установила владението си въз основа на изрична уговорка със собствениците в предварителните договори от 14.03.1995г. и от 15.02.1999г. не е необходимо да се доказва, че тя е отблъсквала собствениците на имота. Налице е доброволно предаване на владението върху недвижим имот въз основа на писмен договор, при което е достатъчно да се установи само продължителността му, както по отношение на обективния елемент – упражняването на фактическа власт, така и по отношение на намерението за придобиване по давност. Обстоятелството, че върху същия апартамент при сключването на дарението, родителите са си запазили правото на ползване няма отношение към владението. Правото на ползване е ограничено вещно право, в чието съдържание се включва възможността за лично ползване на имота /обитаване/ и да се събират плодовете /наемите/ от него. Макар това състояние да е близко до обективния елемент на владението, не се покрива с него, тъй като упражняването на фактическа власт върху вещта включва и стопанисване и управление на имота, докато ползувателят има само правото да се ползва от веща лично, или чрез отдаването му под наем. Притежателят на правото на ползване не може да формира анимус за придобиване правото на собственост в това си качество, докато владелеца демонстрира, че счита имота за свой, като демонстрира това пред всички, включително и държавни органи.
При изследване продължителността на предаденото въз основа на изрична уговорка по предварителен договор владение следва да се прецени дали не са налице основания за прекъсването му. В конкретния случай с подписване на втория предварителен договор от 15.02.1999г. ответницата е признала правото на собственост на собствениците по дарение А. и В. И. и с това е прекъснато установеното от нея владение. Затова не е налице присъединяване на владението по първия предварителен договор с това по втория, съгласно предвидената възможност на чл. 82 от ЗС, а прекъсване на владението по първия предварителен договор със сключването на втория. Съгласно чл. 84 от ЗС правилата за давността, уредени в чл. 113, 115, 116, 117 и `120 от ЗЗД намират съответно приложение и при института на придобивната давност. Съгласно чл. 116 от ЗЗД признанието на вземането прекъсва давността. Пренесено на плоскостта на придобивната давност, това правило следва да се приема като признанието на правата на собственика от владелеца прекъсват установеното от него владение.
Така от 15.02.1999г. до снабдяването й с н.а. № 188,т.VІІ от 26.10.2006г. не е изтекъл изискуемият се от чл. 79 от ЗС десет годишен срок. От сключването на втория предварителен договор, с който също е уговорена клауза за предаване на владението до предявяване на иска – 23.03.2008г., което също е способ за прекратяване на течащата придобивна давност, съгласно чл. 116, б. “б” от ЗЗД във вр. с чл. 84 от ЗС, не е изтекла също десет годишна давност, поради което възражението на ответницата за оригинерно придобиване е неоснователно. Тъй като съгласно чл. 99 от ЗС правото на собственост не се изгубва, освен ако не се придобие от друг, а ответницата по изложените съображения не е могла да придобие правото на собственост по давност, ищцата се легитимира по дарение на ½ ид.ч. от процесния апартамент с н.а. № 174,т.VІ/21.10.1993г. Предявеният от нея установителен иск, като доказан и основателен, следва да се уважи, като се признае за устаяновено че е собственик по дарение на ½ ид.ч. В съответствие с това следва да се отмени на основание чл. 537, ал.2 от ГПК издаденият по обстоятелствена проверка н.а. № 188,т.VІІ от 26.10.2006г, с който ответницата е призната за собственик по давност до размер на ½ от предмета му. Решението на въззивния съд, като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон – чл. 82 от ЗС, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, следва да се отмени, като вместо това се постанови решение по същество в посочения смисъл, тъй като не се налага събиране на нови доказателства. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Е. Р. Г. следва да бъде осъдена да заплати на А. И. К. деловодни разноски в размер на 678 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 75 от 07.05.2009г., постановено по гр.д. № 101/2009г. на Търговищки окръжен съд и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Р. Г. ЕТВ-4503158314, че А. И. К. ЕГН-7602278253 е собственик на ½ ид.ч. на основание дарение, оформено с н.а. № 174,т.VІ/ 21.10.1993 г. от следния недвижим имот, находящ се в гр. Т., ул. “. № 3,вх. Б, ет.4, апартамент № 24 с идентификационен № 7* с площ 88,95 кв.м., състоящ се от три стаи кухня и сервизни помещения, входно антре и два балкона, заедно със 150/10 000 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, съставляваща поземлен имот № 73626.510.327.
ОТМЕНЯ на основане чл. 537, ал.2 от ГПК нот. акт № 188,т.VІІ, руг № 8* н.а. № 941 от 26.10.2006г., издаден на основание обстоятелствена проверка от нотариус П. А. с район на действие, района на Търговищки РС, с който Е. Р. Г. е призната за собственик на основание давностно владение на недвижим имот, находящ се в гр. Т., ул. “. № 3, вх. Б, ет.4, апартамент № 24 с идентификационен № 7* с площ 88,95 кв.м., състоящ се от три стаи кухня и сервизни помещения, входно антре и два балкона, заедно със 150/10 000 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, съставляваща поземлен имот № 7* до размер на ½ от предмета му.
ОСЪЖДА Е. Р. Г. ЕТВ-4503158314 да заплати на А. И. К. ЕГН-7602278253 деловодни разноски в размер на 678 лв.