Връчването на писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ поставя началото на процедурата по изключване; Предупреждението, като изявление на дружеството за констатирани нарушения на съдружника, може да е материализирано в самостоятелен писмен документ, да се съдържа в поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ или да е възпроизведено в протокол от предходно Общо събрание. С оглед на тези разрешения, въззивният съд неправилно е счел, че връчването на предупреждението до изключения съдружник едновременно с поканата за процесното Общо събрание представлява нарушение на закона и е достатъчно основание за отмяна на атакуваните решения.

Р Е Ш Е Н И Е № 221/2013 г. по т. д. № 529/2012 г.

Второ отделение на ВКС

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. В.

ЧЛЕНОВЕ: К. Е., Б.Й.

при секретаря Ирена Велчева

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 529/2012 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 619 от 28.12.2011 г. по т. д. № 1033/2011 г. на Пловдивски апелативен съд. С този акт е потвърдено постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 261 от 18.05.2011 г. по т. д . № 514/2010 г. в обжалваната му част, с която, по предявени от [фирма], [населено място] искове по чл. 74 ТЗ, са отменени решенията на Общото събрание на съдружниците в [фирма], [населено място], проведено на 30.07.2010 г. и обусловените от него решения на едноличния собственик на капитала на [фирма] от същата дата.

К. поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Оплакванията му се свеждат до това, че: въззивният съд недопустимо е разгледал въпроса за мястото на провеждане на процесното Общо събрание като такъв от значение за преценката за неговата законосъобразност, без този въпрос да е бил изрично заявен в исковата молба и да е бил предмет на произнасяне от първоинстанционния съд; неправилно е счел за спорен между страните въпросът за датата на връчване на предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ до изключения съдружник, като е приел за недоказан фактът на връчване, без да поправи допуснатото от първостепенния съд процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на поисканите гласни доказателства за неговото установяване; не са обсъдени доводите на ответното дружество за наличие на материалноправните предпоставки за изключване на ищеца като съдружник в него, а е извършено само препращане по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на обжалваното решение; изводът за неспазено мнозинство при вземане на решението за изключването на ищеца като съдружник е направен в противоречие с разпоредбата на чл. 137, ал. 3, пр. 2 ТЗ.

С определение № 214 от 29.03.2013 г. по настоящото дело, касационното обжалване е допуснато на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите за недопустимостта съдът да се произнася по нарушение при провеждане на Общото събрание на съдружниците, което не е надлежно заявено в срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ /провеждане на събранието на адрес, различен от посочения в поканата за свикването му/ и за възможността предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ да бъде връчено едновременно с поканата за Общото събрание.

Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 28.05.2012 г.

Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната негова част по отношение на исковете с правно основание чл. 74 ТЗ, въззивният съд е счел за незаконосъобразни взетите от Общото събрание на съдружниците в [фирма], [населено място] от 30.07.2010 г. решения – за изключване на съдружника [фирма], [населено място] и за поемане на дяловете на изключения съдружник от съдружника [фирма], респ. за преобразуване на дружеството в еднолично О., а също и обусловените от тях решения от 30.07.2010 г. на едноличния собственик на капитала на [фирма]: за освобождаване на управителя Р. М., за избиране на [фирма] за заверка на годишния счетоводен отчет за 2010 г., за възлагане на пълен финансов одит на търговската дейност и счетоводна отчетност на дружеството от 2009 г. до датата на Общото събрание и за приемане на нов учредителен акт. Изводът за незаконосъобразност е обоснован с допуснато нарушение на процедурата по свикването и провеждането на процесното Общо събрание и по-конкретно с това, че събранието е проведено не на посоченото в поканата място – в седалището на дружеството в [населено място], [улица], а на друго място – [населено място], [улица]. По отношение решението за изключване на съдружника [фирма] е преценено, че е взето в нарушение на императивната норма на чл. 126, ал. 3 ТЗ, тъй като връчването на писменото предупреждение до изключвания съдружник не предхожда връчването на поканата за свикване на Общото събрание. С оглед приетата процесуална незаконосъобразност на решенията на процесното Общо събрание, въззивната инстанция е преценила, че не следва да се обсъждат материалноправните предпоставки за изключването на ищеца като съдружник. Независимо от това, обаче, чрез уредения в чл. 272 ГПК способ за препращане, съдебният състав е посочил, че възприема изцяло изложените от първостепенния съд мотиви и относно тези предпоставки, както и относно липсата на мнозинство при вземане на решенията на едноличния собственик на капитала на [фирма].

Настоящият състав намира, че изводите на въззивния съд за нередовно свикване на атакуваното Общо събрание на съдружниците в [фирма] са неправилни. На първо място, решаващият състав се е произнесъл по основание за незаконосъобразност на решенията на Общото събрание, каквото не е било заявено от ищеца. Провеждането на процесното Общо събрание на адрес, различен от този в поканата за свикването му, не е заявено в исковата молба като нарушение, обосноваващо незаконосъобразност на приетите на него решения. Съгласно задължителните указания по т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, основанията за отмяна на решенията на Общото събрание следва да бъдат изрично посочени и конкретизирани от ищеца съобразно изискването на чл. 98, ал. 1, б. „г” ГПК (отм.), респ. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, като всеки твърдян порок съставлява самостоятелно основание на отделен иск по чл. 74 ТЗ. Произнасянето по основания, за които съдът не е надлежно сезиран с исковата молба, представлява нарушение на принципа на диспозитивното начало и е недопустимо. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 109 от 25.06.2010 г. по т. д. № 860/2009 г. на ІІ т. о. Ето защо, произнасянето на въззивната инстанция за незаконосъобразност на атакуваните решения поради провеждане на Общото събрание на друг адрес, а не на посочения в поканата, налага обезсилване на обжалваното решение като недопустимо в тази му част.

Противоречие със задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК (решение № 160 от 26.01.2010 г. по т. д. № 379/2009 г. на І т. о. и решение № 3 от 19.02.2010 г. по т. д. № 482/2009г. на І т. о.), е налице и по отношение извода на въззивния съд за нередовност на свикването на процесното Общо събрание предвид едновременното връчване на поканата за събранието и предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ до изключения съдружник [фирма]. В посочените решения на касационната инстанция е прието, че: Връчването на писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ поставя началото на процедурата по изключване; Предупреждението, като изявление на дружеството за констатирани нарушения на съдружника, може да е материализирано в самостоятелен писмен документ, да се съдържа в поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ или да е възпроизведено в протокол от предходно Общо събрание. С оглед на тези разрешения, въззивният съд неправилно е счел, че връчването на предупреждението до изключения съдружник едновременно с поканата за процесното Общо събрание представлява нарушение на закона и е достатъчно основание за отмяна на атакуваните решения. Ето защо, в посочената част въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като предявеният на това основание иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ подлежи на отхвърляне.

Като неоснователни, обаче, следва да бъдат преценени всички останали оплаквания в касационната жалба, свързани с приетото по отношение предпоставките на чл. 126, ал. 3 ТЗ. Направените в тази насока изводи в първоинстанционния акт, възприети и от въззивния съд с оглед изричното препращане към мотивите на същия съобразно предвидената за това възможност в чл. 272 ГПК, са правилни като съответстващи на закона и събраните по делото доказателства.

Напълно обосновано решаващата инстанция е счела, че отправеното до изключения съдружник предупреждение не съдържа ясно и конкретно посочване на действията, респ. бездействията на съдружника [фирма], касаещи замърсяването на водата в каптаж „Банчето”, [населено място], окачествени от дружеството-ответник като такива, злепоставящи интересите му. В действителност, в предупреждението са изложени единствено факти за констатирано от компетентните държавни органи несъответствие на добиваната и бутилирана минерална вода от каптажа на предвидените в специалните нормативни актове показатели и изисквания и наличието на предпоставки за разпространение на заразни болести и риск за общественото здраве, както и че с писмо изх. № 49 от 21.05.2010 г. на управителя на ищцовото дружество съдружникът в него [фирма] е помолен незабавно да преустанови добива, пренасянето и продажбата на минерална вода от този извор. В предупреждението, обаче, нито се твърди, че влошаването на показателите на минералната вода е резултат от поведението на посочения съдружник, нито че същият е нарушил забраната за добив и продажба на вода, а само, че от негова страна „не са предприети никакви действия за предотвратяване на вредните последици, свързани с увреждане и застрашаване на общественото здраве на гражданите, като с така реализираното поведение, респ. липса на такова, се злепоставят интересите на дружеството”. Формулирано по този начин, предупреждението се явява напълно формално и непозволяващо на съдружника да даде отговор на твърденията за извършени от него нарушения и да организира защитата си срещу намерението за изключването му, респ. да предприеме необходимите действия за коригиране на поведението си (ако нарушението позволява това), какъвто именно е смисълът на предвиденото в закона изискване за отправяне на писмено предупреждение, разяснен и в задължителната съдебна практика (решение № 160 от 26.01.2010 г. по т. д. № 379/2009 г. на ВКС, І т. о.).

Отделно от това, от представените по делото доказателства не се установяват извършени от изключения съдружник нарушения на концесионния договор или на закона, свързани с експлоатацията на процесния каптаж, които да са довели до влошаване показателите на добиваната минерална вода. Точно обратното, от показанията на разпитаните свидетели е видно, че непосредствено след отправеното му писмо от 21.05.2010 г., изключеният съдружник изобщо не е бил допускан до каптажа от служителите на охранителната фирма [фирма], [населено място], ангажирана за охрана на обекта с договор от 23.05.2010 г., подписан от управителя на [фирма] Славейка М., поради което същият обективно не е могъл нито да наруши забраната за добив на вода, нито да предприеме каквито и да било мерки за „предотвратяване на вредните последици” от замърсяването на водата. Още повече, че към датата на отправеното предупреждение извършването на оздравителни мероприятия съгласно дадените от компетентните органи предписания вече е било възложено от управителя Славейка М. на друго дружество – [фирма], [населено място] – с договор от 04.06.2010 г., без да се твърди, че това се е наложило поради отказ на изключения съдружник да съдейства за дружествените работи.

Ето защо, първото заявено в предупреждението твърдение за допуснато от страна на съдружника [фирма] нарушение не може да обоснове изключването му по реда на чл. 126, ал. 3 ТЗ.

Изцяло следва да бъде споделено и становището, че твърдението за неплатена цена на количествата минерална вода по фактури № [ЕГН] от 30.04.2010 г. и № [ЕГН] от 22.05.2010 г. касае отношенията между ответното търговско дружество [фирма], [населено място] и изключения съдружник [фирма], [населено място], възникнали от договор за търговска продажба, които не са свързани със задълженията на последния като съдружник в О.. Поради това, дори и да е налице неизпълнение на задължението му по търговската сделка (каквото обаче не се установява от доказателствата по делото), същото не може да бъде основание за изключване на неизправния купувач като съдружник от дружеството-продавач.

Що се отнася до третото поддържано в предупреждението нарушение – неплащане на дължимото за второто тримесечие на 2010г. концесионно възнаграждение, с оглед изричната клауза на чл. 34 от дружествения договор, същото би могло да бъде основание за изключване на съдружника, но е недоказано. От представените по делото доказателства се установява, че дължимото концесионно възнаграждение е платено от съдружника [фирма] на 14.07.2010 г., което означава, че предвиденият в чл. 3.4. от концесионния договор срок – не по-късно от 15-то число на следващия съответното тримесечие месец, в случая е спазен.

По изложените съображения, изводът за отсъствие на предпоставките за изключване на ищеца като съдружник е правилен, поради което постановеното в този смисъл въззивно решение следва да бъде оставено в сила.

На последно място, неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ. Видно от мотивите на първоинстанционния съд, към които е препратила въззивната инстанция по реда на чл. 272 ГПК, констатацията за липса на предвиденото в закона и дружествения договор мнозинство при гласуването се отнася за решенията на едноличния собственик на капитала на [фирма], а не за обусловилото ги решение на Общото събрание на съдружниците в [фирма] за изключване на съдружника [фирма] (както неправилно е възприел касаторът), за което само е приложимо правилото на чл. 137, ал. 3, пр. 2 ТЗ, че изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 270, ал. 3, пр. 1 и чл. 293, ал. 1, пр. 1 и 2 ГПК

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 619 от 28.12.2011 г. по т. д. № 1033/2011 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 261 от 18.05.2011 г. по т. д . № 514/2010 г. на Пловдивски окръжен съд за отмяна решенията на Общото събрание на съдружниците в [фирма], [населено място], проведено на 30.07.2010 г. и обусловените от него решения на едноличния собственик на капитала на [фирма] от същата дата, на основание провеждането му на адрес, различен от посочения в поканата за свикването му, и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

ОТМЕНЯ решение № 619 от 28.12.2011 г. по т. д. № 1033/2011г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 261 от 18.05.2011 г. по т. д . № 514/2010 г. на Пловдивски окръжен съд за отмяна решенията на Общото събрание на съдружниците в [фирма], [населено място], проведено на 30.07.2010 г. и обусловените от него решения на едноличния собственик на капитала на [фирма] от същата дата, на основание връчване на предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ заедно с поканата за свикването на Общото събрание, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на съдружниците в [фирма], [населено място], проведено на 30.07.2010 г. и обусловените от него решения на едноличния собственик на капитала на [фирма] от същата дата, на основание връчване на предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ заедно с поканата за свикването на Общото събрание.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 619 от 28.12.2011 г. по т. д. № 1033/2011 г. на Пловдивски апелативен съд в останалата му част. Решението е окончателно.

Сподели