Решение № 476/2013 г. по гр. дело № 56/2012 г. на ВКС

В т.1, б. ”е” от ППВС № 2/ 1982 г. е прието, че е недопустима делба на съсобствен парцел, в който има сграда, в която етажи или части от етажи заедно с придадените към тях помещения на тавана или зимника принадлежат на различни собственици /когато е образувана етажна собственост/. Има се предвид хипотезата, при която всички съсобственици на дворното място притежават отделни обекти на собственост в сградата. В тези случаи дворът е обща част, съгласно чл. 38, ал.1 ЗС и не подлежи на делба. Когато обаче някой от съсобствениците на дворното място не притежава отделна сграда или самостоятелен обект в етажната собственост, делбата на съсобственото дворното място би била недопустима само когато съсобственикът може да получи разрешение за нов строеж, пристрояване или надстрояване при условията на чл. 183, ал.4 ЗУТ съобразно предвижданията на действащия ПУП. При липса на доказателства в тази насока, въззивният съд неточно е приложил постановките на т.1, б. “е” от ППВС № 2/82 г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 476/12

СОФИЯ, 07.03.2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на четвърти декември две хиляди и дванадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 56/2012 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 ГПК. С решение от 16.06.2010 г., допълнено с решение от 21.06.2011 г. по гр.д. № 1306/09 г. на Софийски градски съд е отменено решението на Софийски районен съд от 31.03.2008 г. по гр.д. № 22201/07 г. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Л. Д. С. против В. Д. С. иск за делба на 466/1266 ид. части от УПИ … в кв. 4 по плана на [населено място], с площ на целия имот по документи за собственост 1 278 кв.м, а по скица – 1 266 кв.м, както и за делба на УПИ ..- за озеленяване, в кв. 4 по плана на [населено място], с площ 411 кв.м.

В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от Л. Д. С. чрез неговия пълномощник адв. Р. Г.. Наведени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Ответникът по касация В. Д. К. чрез своя процесуален представител изразява становище, че жалбата е неоснолателна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Установено е по делото, че с нотариален акт № 111, т.ІХ2, дело № 1502/20.07. 1961 г. К. С. В. е признат за собственик на основание придобивна давност на недвижим имот, представляващ дворно място от 1 210 кв.м, включено в парцел ІІ1, пл. № 172 по плана на [населено място], София. С нотариален акт № 35, т.ХVІІІ, дело № 3144/01.09.1961 г. той дарил на своя син Д. К. С. това дворно място. Към този момент е бил в сила ЗРП на [населено място], одобрен през 1927 г. По този план за имот пл.№ 172 са били отредени две парцела – парцел ІІ – 172 и парцел ІІІ- 172. През 1970 г. Д. К. С. дарил на своя син В. Д. К. дворно място, съставляващо парцел ІІ от кв. 4 по плана на [населено място], с площ 800 кв.м, без построените в него сгради. Към момента на извършване на това дарение е бил в сила регулационен план на [населено място], одобрен през 1965 г. Изслушаната пред въззивната инстанция съдебно- техническа експертиза е дала заключение, че по този план б. имот пл.№ 172 е бил заснет с пл.№ 95, като за него са били отредени два парцела – парцел ІІ-95 с площ около 800 кв.м и парцел ХІІІ- 95 с площ около 763 кв.м. части от този имот били придадени по регулация към парцели ХІV- 96 и ХV- 96.

Следващият регулационен план, действуващ и към момента на постановяване на въззивното решение, е одобрен през 1988 г. По него б. имот пл.№ 172 по плана от 1927 г., съответно имоти пл.№ 95 по плана от 1965 г., е заснет с пл.№ 249 и 250. За имот пл.№ 249 е отреден парцел ХVІІІ – 249 с площ 796 кв.м, а за имот пл.№ 250- парцел V с площ 1 266 кв.м. Част от имот пл.№ 250 с площ 411 кв.м е била включена в парцел ІV, предвиден за озеленяване. Вещото лице е посочило, че парцел ІІ – 95 по плана от 1965 г. е идентичен с част от парцел V- 250 и с частта от 411 кв.м – за озеленяване.

През 1999 г. В. Д. К. се снабдил с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, с който бил признат за собственик на основание придобивна давност на 800/1200 ид. части дворно място, цялото с площ 1 200 кв.м, представляващо парцел V- 250 и ІV- за озеленяване. Установено е по делото, че в УПИ..- 250 има построена триетажна жилищна сграда, за която страните не спорят, че е собственост на В. К..
По време висящността на делото за делба, с нотариални актове № 69, т.І, дело № 66/ 15.09. 2009 г. и № 70, т.І, дело № 67/ 15.09.2009 г., В. К. и съпругата му Д. К. дарили на своите синове А. К. и Ч. К. съответно втория и третия етаж от сградата, ведно с 400/1266 ид. части за всеки от приобретателите от дворното място, съставляващо УПИ .

За да отхвърли иска за делба на 466/1266 ид. части от от УПИ..- 250,съобразно направеното от ищеца уточнение, въззивният съд е приел, че след извършените от В. К. през 2009 г. разпоредителни сделки, в построената в този имот триетажна жилищна сграда е възникнала етажна собственост, в която отделни етажи принадлежат на трети по делото лица. Оттук е направил извод, че парцелът е придобил статут на обща част по смисъла на 38, ал.1 ЗС, поради което делбата му е недопустима. Искът за делба на 411 кв.м. от УПИ ІV- за озеленяване, е намерил за неоснователен по съображения, че този имот е идентичен с парцел ІІ – 95, с който Д. К. се е разпоредил приживе в полза на своя син В. К., поради което към момента на откриване на наследството този имот не е бил в патримониума на общия на страните наследодател. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса допустима ли е съдебна делба на съсобствен УПИ, в който има построена сграда, която принадлежи на единия от съсобствениците на земята, ако след предявяване на иска за делба самостоятелни обекти в сградата са прехвърлени от собственика на трети лица и намират ли приложение в този случай постановките на т.1, б.”е” от ППВС № 2/1982 г.

При този отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон. Тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, на основание чл. 293 ГПК спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. От допълнителното заключение на съдебно- техническата експертиза, прието от първоинстанционния съд и от заключението на едноличната съдебно- техническа експертиза, приета от въззивния съд , се установява, че регулацията от 1965 г. не е била приложена, поради което планът от 1988 г. заснема парцел ІІ- 95 и придаваемите части от имот пл.№ 95 към съседните парцели ХІV- 96 и ХV- 96 като един имот в граници по плана от 1927 г., с планоснимачен № 250 и с площ по графични данни 1 677 кв.м., както е бил владян. Оттук следва, че имот пл.№ 250 е станал съсобствен между В. К. и неговия баща Д. К., при права 800/ 1677 ид. части за В. Д., съответстващи на площта на дарения му през 1970 г. парцел ІІ- 95, а останалите 877/1677 ид. части са били собственост на неговия баща. Поради това и отреденият за имот пл.№ 250 парцел V също е станал съсобствен между двамата, като отнесени към площта на парцела- 1266 кв.м, правата им са съответно 604/1266 ид. части за В. К. и 662/1266 ид. части за Д. К.. Съсобствена между двамата е и частта от имот пл.№ 250, включена в парцел ІV- за озеленяване, като правата на В. К. по отношение на тази част са били 196/411 ид. части, а на Д. К.- 215/411 ид. части. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че В. К. е придобил по давност идеалните части от имота на своя баща. С оглед на това следва да се приеме, че след смъртта на Д. К. през 1996 г. притежаваните от него идеални части от имота са наследени при равни права от неговите синове – В. К. и Л. С.. В съдебната практика последователно се приема, че е недопустима делба на идеална част от вещ, освен в случаите, когато съсобствеността между съделителите е възникнала по наследяване и наследодателят е притежавал вещта в съсобственост с трети лица. Когато вещта принадлежи изцяло на съделителите, но съсобствеността е възникнала в резултат на повече от един юридически факт – сделка за част от имота и наследяване, прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване / т. нар. смесена съсобственост/, до делба се допуска цялата вещ. В случая независимо от това, че в исковата молба и уточненията към нея ищецът формулирал искане за допускане на съдебна делба по отношение на различни идеални или реални части от УПИ …, останали в наследство от общия на страните наследодател Д. К., последователно е поддържал, че на собствено основание ответникът В. К. е собственик на 800 кв.м от този имот. Последният е направил възражение, че на делба подлежат само 478 кв.м от имота, които наследодателят е притежавал по документи за собственост. Тези обстоятелства налагат да се приеме, че предмет на иска за делба е целия УПИ ..- 250, независимо от непрецизната формулировка на заявеното от ищеца искане. Поради това следва да се допусне извършване на съдебна делба между страните по делото по отношение на целия УПИ… в кв. 4 по плана на [населено място] при квоти 331/1266 ид. части за Л. Д. и 935/ 1266 ид. части за В. Д.. Извършените от последния сделки през 2009 г. със самостоятелни обекти от жилищната сграда, построена в УПИ … и с идеални части от дворното място в полза на трети лица, не могат да се противопоставят на съделителя Л. С., тъй като разпореждането е след вписване на исковата молба за делба. Съгласно разясненията в т.1 от ППВС № 4/ 64 г., което не е загубило сила, при прехвърляне на спорното право в делбения процес, намира приложение разпоредбата на чл. 121 ГПК/ отм./.

По отношение на частта от имот пл.№ 250, включена в парцел ІV- за озеленяване, следва да се допусне делба между двамата съделители при квоти 107.5/411 ид. части за Л. Д. и 303.5/411 ид. части за В. Д..

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решението от 16.06.2010 г. по гр.д. № 1306/09 г. на Софийски градски съд и допълнителното решение от 21.06.2011 г. по същото дело, вместо което

ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Л. Д. С. и В. Д. К. по отношение на следните недвижими имоти:

1/УПИ … в кв. 4 по плана на [населено място], м.”с. В.” при права: 331/1266 ид. части за Л. Д. С. и 935/ 1266 ид. части за В. Д. К.

2/ част от имот пл.№ 250 в кв. 4 по плана на [населено място], м. ”с. В.”, включена в УПИ…- за озеленяване, с площ на тази част 411 кв.м, при права: 107.5/411 ид. части за Л. Д. С. и 303.5/411 ид. части за В. Д. К..

Сподели