адв. Николай Румянов Николов

Разпоредбата на чл. 510 ГПК гласи: “Запорираното вземане се предоставя на взискателя за събиране или по негово искане му се дава вместо плащане. Когато взискателите по изпълнителното дело са няколко, вземането се предоставя за събиране на взискателя, по молба на който е образувано делото, а ако той не желае – на друг взискател, който направи искане за това“.

Систематичното място на посочената норма е в Глава 45 от ГПК, озаглавена “Изпълнение върху вземания на длъжника”, което показва, че това е отделно уреден способ за принудително събиране на задължението на длъжника за удовлетворяване на взискателите.

Законодателната уредба разкрива няколко характеристики, а именно:

1. Възлагането по чл. 510 ГПК (в двете му форми – за събиране или вместо плащане) е приложимо както при парични вземания, така и при вземания за движими вещи. На практика обаче се прилага най-често при парични вземания;
2. За да бъде приложена цитираната разпоредба, вземането следва да е предварително запорирано от съдебния изпълнител, като съдебната практика приема, че постановлението се основава на действието на запора, наложен за обезпечаване на изпълнението (това законодателно решение е удачно и с оглед преценката за конкуренцията на права);
3. Не се изисква да е налице неизпълнение на задълженията на третото лице по чл. 507 ГПК, за да се приложат правилата на чл. 510 ГПК, но извършеното редовно плащане по сметка на ЧСИ преди постановлението има своето погасително действие за задълженията на третото лице и ако то плати по сметка на ЧСИ преди да му е съобщено за възлагането по чл. 510 ГПК, последното може да се окаже безпредметно.
4. Законодателят предвижда две отделни възможности за взискателя – да получи вземането за събиране или да му бъде “дадено” вместо плащане;
5. Могат да се предават вместо плащане вземания, за които няма ограничение да бъдат прехвърляни (цедирани) по гражданско-правен ред, като това правило не важи за възлагане на вземането за събиране.
6. Правата по чл. 510 ГПК не изключват правата на взискателите  за обезщетение или за искане за плащане по чл. 452, ал. 3 ГПК от третото лице;
7. Наличието на специалните правила на чл. 515 и сл. ГПК изключва възможността за възлагане вместо плащане на налични и безналични ценни книги и дялове от търговско дружество. Остава отворен за практиката въпросът дали е възможно възлагане на тези имущества за събиране.

Възлагане на вземането за събиране:

При възлагане на вземането за събиране титуляр на вземането остава длъжникът. Взискателят, на когото е възложено вземането за събиране, играе ролята на процесуален субституент, но не придобива правото върху вземането. При наличие на присъединени взискатели възлагането за събиране се извършва в поредността, указана от закона, а именно – първо се възлага на взискателя, по чиято молба е образувано изпълнителното дело, а ако той не желае – се предоставя за събиране на  взискателя, който подаде молба за това.

Типично основание за възлагане на вземането за събиране е увереността на взискателя, че може по-ефективно и съобразно своя правен интерес да проведе изпълнението и да събере вземането, включително чрез провеждане на необходимите съдебни производства, които не могат да бъдат образувани по инициатива на съдебния изпълнител.

При заведено дело за вземането срещу третото лице длъжникът се конституира на основание чл. 134 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), тъй като той е титуляр на правото.

Взискателят, на когото е възложено вземането за събиране, дължи отчет на съдебния изпълнител за събраните суми и е длъжен да не забавя събирането на възложеното вземане под страх от отговорност пред длъжника. Ето защо при възлагане за събиране, възлагането може да бъде и за суми в размер, надвишаващ интереса на конкретния взискател (вземането по неговия изпълнителен лист).

Когато са събрани суми от взискателя, той е длъжен да ги преведе по сметка на съдебния изпълнител, за да се осъществи разпределение на събраните суми, тъй като взискателят не може да извършва разпределение. При възложено вземане за събиране на движими вещи възложителят дължи тяхното предаване на съдебния изпълнител, за да се реализират предвидените в чл. 511 ГПК, във връзка с чл. 465 – чл. 482 ГПК процедури за тяхното осребряване.

Възлагане (даване) на вземането вместо плащане

При възлагане (даване) на вземането вместо плащане титуляр на възложеното вземане става взискателят. То преминава от патримониума на длъжника към патримониума на взискателя. В практиката е придобил гражданственост изразът “принудителна цесия”, който по наше мнение точно посочва характеристиките на правното действие на даването на вземане по този ред.

Особеностите при възлагане вместо плащане са следните:

На първо място, следва да се отчете, че взискателят може да поиска възлагане вместо плащане само до размера на удостоверения по изпълнителното дело интерес, а именно – с оглед размера на задълженията към него по изпълнителния лист и по изпълнението (главници, обезщетения, лихви, разноски).

Незаконосъобразно би било искане от взискател за възлагане вместо плащане на цялото вземане, което многократно надхвърля размера на неговите вземания по изпълнителното дело, включително в случаите, в които има присъединени други взискатели и възлагането покрива размера на техните вземания. В този случай считаме, че останалите взискатели имат иск срещу взискателя, придобил вземането в цялост, за горницата над удостоверения му интерес по изпълнението.

На следващо място, вземането на длъжника от третото лице може да бъде възложено изцяло или отчасти, като по реда на чл. 510 ГПК могат да бъдат възложени и няколко вземания от едно или различни трети лица (включително комбинация от вземания за вещи и пари) до размера на удостоверения от взискателя интерес.

За разлика от възлагане на вземането за събиране, законът не определя поредността, в която се възлага вземане вместо плащане. Ето защо както взискателят, по чиято молба е образувано изпълнителното дело, така и всеки присъединен взискател може да се възползва от предоставеното право по чл. 510 ГПК.

В практиката се повдига въпросът дали след възлагане на вземането или вземанията не следва незабавно да се прекрати изпълнителното дело.

Отговорът на този въпрос се извлича от разпоредбата на чл. 65, ал. 3 от ЗЗД, която гласи: “Когато на кредитора е прехвърлено едно вземане вместо дължимото, задължението се погасява, след като бъде събрано вземането, ако не е уговорено друго”. А от друга страна, не съществува задължение за съдебния изпълнител по чл. 433 ГПК да прекрати изпълнението поради възлагане на вземането вместо плащане.

Тъй като нормите на ГПК са императивни, то отклонение от тях не може да има; не са възможни и други уговорки между съдебния изпълнител и взискателя при възлагане по чл. 510 ГПК, поради което съответните задължения по изпълнителния лист се погасяват едва след реалното събиране на вземанията от третото лице.

В тази връзка и с оглед на факта, че обемът на защита по ГПК зависи от усмотрението на искащия защита и съдействие, то всеки взискател следва да бъде прецизен в исканията си за възлагане вместо плащане. По правило обемът на възложените вземания съответства на обема на поисканото възлагане.

Ето защо, препоръчително е в молбите за възлагане вместо плащане изрично да се посочва за погасяване на кое от задълженията по изпълнителния лист се възлага вземането от третото лице, както и да се прави изрично искане за продължаване на изпълнението за непогасените по листа вземания. Ако подобно изрично уточнение не е направено, волята на взискателя следва да се тълкува по реда на чл. 20 ЗЗД, във връзка с чл. 44 ЗЗД и обективираното в постановлението.

След като вземането е възложено вместо плащане, принудителното изпълнение не само не следва да се прекратява, но и следва да продължи с оглед легитимния интерес на взискателя да събере възможно най-бързо вземанията си с всички предоставени от закона способи. В крайна сметка, възлагането по чл. 510 ГПК е само един от изпълнителните способи, предоставени на разположение на взискателя и съдебния изпълнител.

В тази връзка, ако длъжникът плати по изпълнителното дело на взискателя или чрез друг изпълнителен способ бъде събрано и погасено задължението по изпълнителния лист, преди да е събрано възложеното вземане по чл. 510 ГПК, то считаме, че отпада интересът и причината за съществуването на постановлението, като то се прекратява по право (арг. от общите правила за погасяване на облигационни правоотношения поради изпълнение). В този случай несъбраното по постановлението вземане преминава обратно в патримониума на длъжника по право, тъй като задължението по изпълнителния лист е погасено по друг ред.

При възлагане на вземането вместо плащане взискателят упражнява вече свое придобито на основание постановлението по чл. 510 ГПК право, поради което той може да действа сам по делата и от неговата преценка зависи дали ще конституира като подпомагаща страна длъжника.

При събиране на възложеното вместо плащане вземане взискателят само уведомява съдебния изпълнител дали вземането е събрано и в какъв размер с оглед отбелязване на тези обстоятелства по изпълнението и изпълнителния лист.

В практиката се повдига и въпросът (особено когато е присъединена по право държавата с публични вземания), дали възлагането на вземане вместо плащане не уврежда останалите взискатели, като по този начин се заобикаля законът и възможността за извършване на разпределение между всички взискатели.

Гражданският процесуален кодекс установява равни права и възможности пред всички взискатели при условията на състезателност. Това означава, че всички взискатели, включително държавата, разполагат с правата по чл. 510 ГПК, като онзи взискател, който е активен и пръв поиска възлагане вместо плащане, ще има пълното право да се удовлетвори самостоятелно от събраното от третото лице имущество.

Това разрешение е в съответствие с принципите и целите на изпълнителния процес – за пълно и бързо удовлетворяване на взискателите, като следва да отбележим, че пред присъединените взискатели остават възможностите за удовлетворяване от други вземания и друго имущество на длъжника. Не може да се счита, че взискателят, който преследва собствения си легитимен интерес, следа да носи отговорност за своето активно поведение, което е насочено към собственото му удовлетворяване по законово установен ред.

Щом законът не установява изрични пречки всяко прехвърлимо вземане да бъде възложено вместо плащане по реда на чл. 510 ГПК, то тогава първият по време ще се окаже и първи по право.

В практиката се поставя въпросът за конкуренцията на права между придобилия вземането и лицата, наложили впоследствие запори върху същото вземане.

Взискателят, в чиято полза е наложен първия по ред запор, може да придобие вземането по чл. 510 ГПК, като той не е обвързан от действията на длъжника и третите лица, наложили впоследствие запор върху същото вземане. Това заключение се извежда лесно от правилата на чл. 451 – чл. 453 ГПК.

И обратното, вече запорирано вземане не може да бъде възложено вместо плащане на трето лице – взискател, наложило впоследствие запор на същото вземане, като при липсата на отговор по чл. 508 ГПК отговорността за евентуални вреди на този взискател от третото задължено лице се урежда от общите правила.

С оглед междуфирмената задлъжнялост в страната би било удачно постановленията по чл. 510 ГПК да бъдат включени сред актовете и документите, въз основа на които може да се издаде заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Това ще повиши събираемостта на вземанията, ще дисциплинира третите задължени лица и ще увеличи възможностите за удовлетворяване на кредиторите.

Автор: адв. Николай Румянов Николов