Съществен процесуален въпрос е налице, когато въззивният съд се е произнесъл по дължимостта на своите процесуални действия и по законосъобразността на процесуалните действия, извършени от първоинстанционния съд, както и когато вззивният съд е зачел ненадлежно извършени процесуални действия от страните или не е зачел надлежно извършени от тях процесуални действия, като не е необходимо съдът изрично да се е произнесъл в решението по някой процесуален въпрос, достатъчно е да е процедирал неправилно. За да е съществен процесуалният въпрос трябва да има отношение към правилността на решението – да се отнася до служебните задължения на съда, правото на защита, правото на участие на страните при извършване на процесуалните действия, и конкретното разрешение на процесуалния въпрос да се е отразило на правилността на решението във вреда на жалбоподателката.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 190

София,10.04.2009 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми април две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА

ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар

и с участието  на прокурора

изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева

т. дело № 195/ 2009   год.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. О. Я. – от гр. Б. срещу Решение № І* от 27. Х.2008 г. по гр.д. № 600/ 2008 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила Решение № 508 от 9.VІ.2008 г. по гр.д. № 3032/ 2007 г. на Бургаски районен съд, с което е отхвърлен искът, предявен от М. О. Я. срещу “М” О. – гр. Б. за прекратяване право на ползване, учредено в полза на “М” О. върху описания недвижим имот, с нот.акт № 126/ 2006 г. на нот. Бинка Кирова, искането за отмяна на посочения нотариален акт и исковете: за сумата 6500 лв. – дължим наем за периода м.VІІ.2007 г. – м. ХІ.2007 г., със законната лихва, и за договорна неустойка 2500 лв., с оплакване за неправилност и необоснованост.

В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи, че са налице основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като съдът е постановил решение, с което е отказал да уважи жалбата й, да отмени решението и да уважи исковете й – съществен процесуалноправен въпрос, по който и двете съдебни инстанции са се произнесли отрицателно. Жалбоподателката счита, че това произнасяне е в колизия с практиката на ВКС – препятства се възможността й да получи търсената защита – решава се въпрос по конкретното дело с оглед реализацията на законно право, обвързано с конкретен правен интерес – ако правилно се приложи законът, делото ще се реши в полза на ищцата, което е смисълът на търсената защита. Затова ищцата счита, че въпросът е съществен с оглед на делото, а като такъв попада в чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, в който смисъл е практиката на ВКС, която обаче противоречиво разглежда подобни случаи – Решение № 297 от 26.V.2005 г. по т.д. № 565/ 2004 г. на ВКС и Решение № 109 от 27.VІІ.2004 г. по гр.д. № 1425/ 2003 г. на ВКС. Жалбоподателката поддържа, че е налице противоречие в практика на съдилищата: налице е многократно тълкуване на конкретна правна норма, разнообразно разрешаване на случаи, еднородни, но аналогични на конкретния случай, които попадат в хипотезата на една и съща правна норма. Счита, че тълкуването на закона от съдилищата по различен начин, има за резултат различие в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби, и в настоящия случай съдебната практика е противоречива, както в каузален, така и в нормативен смисъл – по конкретни аналогични правни спорове съдилищата постановяват различни по смисъл съдебни актове, а нормативното тълкуване на съдебната практика, давано от ВКС, също има противоречив смисъл. В подкрепа на изложеното жалбоподателката сочи Решение на Ямболски окръжен съд № 44/ 20.ІІ.2003 г. по гр.д. № 552/ 2002 г., Решение на Пловдивски районен съд № 6/ 10.І.2008 г. по гр.д. № 2151/ 2007 г., Решение на Софийски окръжен съд от 21.І.2008 г. по гр.д. № 481/ 2007 г., Решения на САС: от 19.VІІ.2006 г. по гр.д. № 983/ 2003 г., от 10.ІІІ.2004 г. по гр.д. № 2173/ 2003 г. и от 9. ХІІ.2002 г. по гр.д. № 335/ 2002 г., и Решение на Бургаски апелативен съд от 15. Х.2003 г. по т.д. № 76/ 2002 г. Иска произнасяне по гореизложения въпрос, който се явява съществен за изхода на делото и има процесуален характер.

Ответникът по касационната жалба “М” О. – гр. Б. не излага съображения за основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по съществото на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което са отхвърлени иск за разваляне на договор за учредено право на ползване, искане за отмяна на нотариален акт и осъдителни искове за дължим наем и договорна неустойка, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.

Жалбоподателката фактически не сочи същественият процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и за който поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС и че се решава противоречиво от съдилищата. Това не е въпросът, че въззивният съд е постановил решение, с което отказва да пререши спора и да уважи предявените от ищцата искове. Съществен процесуален въпрос е налице, когато въззивният съд се е произнесъл по дължимостта на своите процесуални действия и по законосъобразността на процесуалните действия, извършени от първоинстанционния съд, както и когато вззивният съд е зачел ненадлежно извършени процесуални действия от страните или не е зачел надлежно извършени от тях процесуални действия, като не е необходимо съдът изрично да се е произнесъл в решението по някой процесуален въпрос, достатъчно е да е процедирал неправилно. За да е съществен процесуалният въпрос трябва да има отношение към правилността на решението – да се отнася до служебните задължения на съда, правото на защита, правото на участие на страните при извършване на процесуалните действия, и конкретното разрешение на процесуалния въпрос да се е отразило на правилността на решението във вреда на жалбоподателката.

С оглед данните по делото, настоящата инстанция може да изведе съществените правни въпроси по делото и те не са процесуалноправни, а материалноправни: налице ли са условията на чл. 61 ЗС за разваляне по съдебен ред на договора за учредено право на ползване, нищожен ли е договорът за наем поради липса на предмет и основателни ли са претенциите на ищцата, като наемодател, но жалбоподателката не излага съображения в подкрепа на поддържаните основания по чл. 280 ал. 1, т. 1, т. 2 ГПК, без каквито съображения ВКС не може да провери дали е налице някое от тях.

Неоснователно е посоченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Като не поддържа да са разрешени от въззивния съд изложените съществени материалноправни въпроси, несъстоятелно жалбоподателката, като се позовава на решения на ВКС: № 297/ 26.V.2005 г. по т.д. № 565/ 2004 г. и № 109/ 27.VІІ.2004 г. по гр.д. № 1425/ 2003 г., счита, че въпросът е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Решение № 297 от 26.V.2005 г. по т.д. № 565/ 2004 г. на ВКС е за правата на наемодателя по договор за наем, а Решение № 109 от 27.VІІ.2004 г. по гр.д. № 1425/ 2003 г. на ВКС е за неизпълнение на задължението на наемателя за плащане на наемната цена и последиците от това неизпълнение, по които въпроси има трайно установена съдебна практика, като и двете решения са основани на конкретните данни по всяко от делата, по които са постановени. Въз основа на посочените решения и без изложени от жалбоподателката съображения защо счита, че въззивният съд е разрешил съществени правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, не може да се приеме за основателно поддържаното основание за необходимостта от допускане на касационно обжалване на решение, постановено в противоречие с практиката на ВКС по съществен правен въпрос.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК, тъй като за да се приеме, че се решава противоречиво от съдилищата някой съществен правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, трябва по този въпрос да е налице противоречива съдебна практика – на отделни състави на ВКС или на други съдилища. Без изложен от жалбоподателката съществен правен въпрос, за който да поддържа, че се решава противоречиво от съдилищата, на основание на приложените копия от решения на различни съдебни състави, постановени по искове, основани на договори за наем, не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. С оглед данните по настоящото дело, въпросът за дължимостта на претендирания от ищцата наем и договорна неустойка, е обусловен от валидността на договора за наем от 8. ХІІ.2006 г., който въпрос е свързан с действието на Договора за учредено право на ползване с нот.акт № 126/ 2006 г. За съдебната практика за прекратяване по съдебен ред на учредено право на ползване, жалбоподателката не сочи противоречива практика на съдилищата, нито се позовава на практиката на ВКС по този въпрос, в противоречие с която да се е произнесъл въззивният съд.

По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № І* от 27. Х.2008 г. по гр.д. № 600/ 2008 г. на Бургаски окръжен съд.

Определението е окончателно.

Сподели