Пред въззивния съд страните не могат да твърдят нови факти, да правят нови възражения и да представят нови доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в хода на първоинстанционното производство, независимо дали са релевантни и относими. Съгласно чл.146 ГПК първоинстанционният съд е този, който в изготвения от него доклад по делото посочва – с оглед предмета на спорното право, изразените становища и направените възражения – как се разпределя доказателствената тежест за твърдяните факти, за кои от тях не следва да се сочат доказателства и за кои страните следва да предприемат действия по доказване. Въззивният съд може да дава нови указания за ангажиране на доказателства само, ако изрично констатира допуснато от първоинстнационния съд процесуално нарушение, за което следва да уведоми страните. Факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото, не подлежат на установяване. Въззивният съд не може да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционния съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване.

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 129

София, 29.06.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на деветнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 7040 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. Г. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 1774 от 22.08.2014г. по в.гр.д. № 2831 по описа за 2013г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено в обжалваната част решение от 12.09.2012г., поправено с решение от 10.06.2013г. по гр.д. № 1894/09г. на Софийски градски съд. Актът е влязъл в сила в частта, в която иска е отхвърлен за разликата над 175 000лв. до първоначално претендираните 345 000лв.

С определение № 756 от 9.06.2014г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по седем въпроса: 1. До къде се простира служебното начало при разпределение на доказателствената тежест, допускане на доказателствата и даване на указания от съда при въззивното разглеждане на делото? При констатиране на пропуск или недостатък в доклада на първоинстанционния съд, следва ли въззивния да даде указания за ангажиране на доказателства?, 2. Следва ли основание за отхвърляне на иска да е недоказване на факти, които не са включени в предмета на доказване с доклада по делото?, 3. Може ли въззивният съд да променя подлежащите на доказване факти и ако го направи, следва ли да даде изрични указания във връзка с доказателствената тежест, 4.Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение по делото, които първоинстанционния съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад?, 5. Следва ли съдът да възприеме възражение за липса на пасивна процесуална легитимация, направено едва в писмената защита и в тази хипотеза – следва ли съда да възобнови съдебното дирене, като да даде възможност на противната страна за защита?, 6. Длъжен ли е ищеца да доказва факти, които ответникът не е оспорил в надлежния срок с отговора на исковата молба и 7. Годно доказателство ли е приет от съда оригинал от вестник с редакционно каре и вписан издател и без възражение, този факт нуждае ли се от нарочно доказване? По тези въпроси съдът е констатирал противоречие на въззивния акт с Тълкувателно решение № 1/2013г. по т.д.№ 4/12г. на ОСГТК на ВКС и с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения с № 788 от 27.04.2011г. по гр.д.№ 120/10г.на ІV г.о., № 549 от 29.10.2010 г. по гр.д. № 56/2010 г., IV г.о.; решение № 172 от 23.02.2010 г. по гр.д. № 386/2009 г., III г.о.; решение № 385 от 10.05.2010 г. по гр.д. № 1245/2009 г., III г.о., № 700 от 6.12.2010г. по гр.д.№ 304/10г. на ІV г.о. на ВКС.

В съдебно заседание страните не се явяват. Касаторът се представлява от двама процесуални представители, които поддържат подадената касационна жалба и желаят да бъде уважена. Представят писмени бележки и списък с разноски, като претендират заплащането на последните.

Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното по въпросите, във връзка с които е допуснато касационно обжалване :

Една от характерните особености на въззивното производство е ограничената възможност за попълване на делото с нови факти и доказателства. Ответникът, съгласно чл.131 ал.2 т.5 ГПК е длъжен в отговора на исковата молба да посочи всички свои възражения срещу иска и обстоятелствата, на които той се основава. След този срок той губи правото да прави възражения, основани на факти, съществуващи и известни му към този момент. По силата на концентрационното начало, след този срок страната не може да поправи пропуските, които е допуснала поради собствената си небрежност /вж. т.4 от ТР № 1 от 9.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Пред въззивния съд страните не могат да твърдят нови факти, да правят нови възражения и да представят нови доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в хода на първоинстанционното производство, независимо дали са релевантни и относими. Съгласно чл.146 ГПК първоинстанционният съд е този, който в изготвения от него доклад по делото посочва – с оглед предмета на спорното право, изразените становища и направените възражения – как се разпределя доказателствената тежест за твърдяните факти, за кои от тях не следва да се сочат доказателства и за кои страните следва да предприемат действия по доказване. Въззивният съд може да дава нови указания за ангажиране на доказателства само, ако изрично констатира допуснато от първоинстнационния съд процесуално нарушение, за което следва да уведоми страните. Факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото, не подлежат на установяване. Въззивният съд не може да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционния съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване. Относимо възражение за липса на пасивна процесуална легитимация, по което съдът дължи произнасяне, не може да се прави едва в писмената защита, след изтичане на преклузивните срокове по чл.133, във вр.чл.131 ГПК, след отделяне на спорното от безспорното по делото, след разпределение на доказателствената тежест, след изготвяне на доклада и приключване събирането на доказателствата. Ако първоинстанционният съд счете посочено за първи път в писмената защита възражение за съотносимо, той е длъжен да уведоми страните за това, като отмени определението си за приключване събиране на доказателствата, насрочи делото за ново открито заседание и им даде възможност за становища и организиране на защита.

В конкретния случай е предявен иск за присъждане на обезщетение за причинени вреди от непозволено увреждане в резултат от осем публикации в м.”Монитор” на 24.12.2008г., 7.01.2009г., 9.01.2009г., 12.01.2009г., 13.01.2009г., 4.02.2009г., 10.02.2009г. и 12.02.2009г., в общ размер на 175 000лв., разпределени съобразно посочените дати както следва: 45 000лв., 5 000лв. 10 000лв., 15 000лв., 15 000лв., 25 000лв., 25 000лв. и 35 000лв. Ищецът твърди, че за периода 24.12.2008г.- 12.02.2009г.,срещу него целенасочено е водена злостна кампания, целяща опозоряване на името, унижаване на достойнството му и погазване на честта му, за която цел е използвана политическата ситуация във връзка с доставките на газ. Мотивира се с:

– шокиращите заглавия на публикуваните материали /”С. Д. богатее от съмнителни сделки”, „Тарашиха офисите му заради далавери в У.” – на 24.12.08г., „С 60% по-скъпо продава монополистът” – на 7.01.2009г., „С. Д. мамил държавата с проект за Чирен” – на 9.01.2009г., „С. Д. точи държавата с ошфорка” – на 12.01.2009г., „Откачат С. Д. от тръбата” – на 13.01.2009г., „Д. марш от тръбата” – на 4.02.2009г., „Плачи Д., келепирът си отива” – на 10.02.20019г., „Държавата дава С. Д. на съд” – на 12.02.2009г./ и с

– изнасяне на невярна и непроверена информация /”Скандалният бизнесмен С. Д. трупа пари на гърба на обикновения данъкоплатец”, „Преди броени дни отново лъсна как С. Д. си осигурява здрави печалби на гърба на топлофикациите и техните абонати”, „Цели две седмици преди отнемане на лиценза, С. Д. си е опекъл нещата с кметството – общината издава решение,с което дава газификацията на Г. на”О.”, „…скандалният бизнесмен се е прицелил в 160 милиона, които държавата отпуска на Българския енергиен холдинг”…., „Общинари му харизват газификацията на В.”, „набута „Б.” с 100мил.лв., а индустрията с над 460 мил.лв. само за 20 дни през януари”, „газовия шмекер, чието име отдавна се е превърнало в нарицателно за некоректен бизнес партньор”, „треска го тресе газовият посредник С. Д.”,…” С. Д. далавери край нямат. С последната – спрените доставки на газ за България – компанията на ямболския газови играч „О. инк” нанесе над 500 мил.лв. загуби на родната промишленост”…, „…ошфорката му „О. и.” за малко да докара държавата до просешка тояга”…/

Не се спори, че по същото време, освен във в.”Монитор”, още в три вестника / в.”Експрес”, в.”Телеграф” и в.”Политика”/ на същия издател, на първа страница, са били публикувани сходни материали срещу ищеца, които в преобладаващата си част са били анонимни. В този връзка той е предявил още три иска, по които освен настоящето / гр.д.№ 1894/2009г. на СГС/ са образувани още три дела: гр.д.№ 1892/2009г. на СГС срещу [фирма], гр.д.№ 1893/2009г. на СГС срещу [фирма] и гр.д.№ 1895/2009г. на СГС срещу [фирма].

Съгласно заключение на приета по делото експертиза, за процесните осем броя на в.”Монитор” не са изплащани хонорари на външни автори. Посочените в исковата молба материали са изготвени от вътрешни автори, които имат сключени договори с ответника.

С основно и две допълнителни заключения на приета по делото експертиза е установено, че през процесния период, името на ищеца е било споменато още и в следните вестници: в.”Банкер” в две публикации на 17.01.2009г. и 7.02.2009г., в.”Пари” – в три публикации на 7.01.2009г., 27.01.2009г. и 29.01.2009г., в.”Земя” – в една публикация на 7.01.2009г., в. „24 часа” – в три публикации на 7.01.2009г., 15.01.2009г. и 17.01.2009г., в.„Труд” – в четири публикации на 7.01.2009г., 10.01.2009г., 11.01.2009г и 12.02.2009г., в.”Капитал”- в една публикация на 20.02.2009г., в. Дневник” в две публикации на 10.02.2009г. и 16.02.2009г., в. „Дума”и в. „Тема” по една публикация на 12.02.2009г. и 22.02.2009г. Ръководено от ищеца дружество /без да е посочено името на ищеца/ се съдържа във в.”Банкер”- в една публикация на 24.01.2009г., в „Пари” – в девет публикации на 18.12.2008г., 23.12.2008г., 29.12.2008г., 27.01.2009г., 28.01.2009г., 4.02.2009г., 5.02.2009г., 6.02.2009г. и 9.02.2009г, в.”Класа” – в десет публикации на 6.01.2009, 7.01.2009г., 8.01.2009г., 12.01.2009г., 22.01.2009г., 23.01.2009г., 26.01.2009г., 6.02.2009г., 7.02.2009г. и 19.02.2009г., в.”Новинар” в пет публикации на 21.01.2009г., 22.01.2009г., 24.02.2009г., 4.02.2009г. и 6.02.2009г. и в.”Земя” – в три публикации на 8.01.2009г., 12.01.2009г. и 4.02.2009г. Всички те са коментирали основно цената на газа, посредниците при неговата доставка и възможностите, които съществуват пред държавата за справяне с проблема.

Следователно единствено в четирите вестника, собственост на [фирма] името на ищеца е обсъждано многократно, включително с използване на епитети, характеризиращи личностните и делови качества на ищеца и с внушения относно негово некоректно поведение в ущърб на обществения интерес.

Разпитана в качеството си на свидетел Т. /ПИАР директор на дружество, собственост на ищеца/ изразява становището си, че в случая не е спазено журналистическото правило да се потърси мнението на потърпевшата страна. Случилото се е било шок за ищеца, който е бил изтерзан от публикациите, те са го накарали да се е почувства омерзен и огорчен, тъй като е бил лично засегнат. Освен това те са имали и много широк отзвук. В холдинга са работили 1 800 човека и се е наложило да се водят множество разговори, за да бъдат успокоени тези хора. Публикациите са оказали отрицателно въздействие и на международните партньори на ищеца, които са се обаждали и са искали информация. Отразило се е и в семейството, на съпругата /католичка/ и двамата му сина, завърнали се наскоро от САЩ. Всичко това е довело до загуби – материални и душевни /на нерви и енергия/. Според свидетелката, след като е прочел една от публикациите, ищецът е получил хипертонична криза, която е наложила да бъде потърсена медицинска помощ.

Другият свидетел /който е приятел на ищеца от повече от 40 години, лекар е и работи в негова фирма като заместник –директор по социалната дейност/ установява, че в негово присъствие ищеца прочел първата публикация на 24.12.2008г., след което се почувствал зле, вдигнал кръвно, наложило се да приема лекарства, да прави консултации с други специалисти, бил превъзбуден, нервиран и ядосан, защото се чувствал унизен от всичките неверни твърдения, които са изнесени в пресата.

Според свидетеля Р., член на съвета на директорите на [фирма] и „О. х.” никоя от посочените фирми не се е занимавала с проекта за газово хранилище в [населено място] /касае се за проект на друго дружество „Б. транс газ”/. Процесните публикации са повлияли на партньори на дружествата на ищеца и са се отразили негативно на бизнеса. Станали са причина банка да поиска гаранции на финансова стабилност и предоговаряне на условията за обезпечаване на вече поети договорни ангажименти. Друга компания /”С.”/ е продължила срока на преговори и също е поискала гаранции за финансова стабилност. Различни организации са изказали съмнения дали компаниите покриват изискванията за членство. Всичко това е довело до загуба на времеви ресурс за обяснения с партньорите и представяне на документи.

Според свидетелката Г. /заместник директор на [фирма]/ потвърждава, че след процесните публикации множество партньори и потребители са поискали от фирмата информация във връзка с изложените в тях твърдения.

Съгласно заключението на приета по делото съдебно-психологическа експертиза – процесните „публикации са се отразили върху психиката на ищеца, като се предизвикали у него душевно неспокойствие, чувство за несигурност, фрустрация и отрицателни емоции на недоверие, враждебност”. Според експерта, ищецът е „преживял заплаха за своята сигурност чрез предизвикване на агресивност у другите /всички читатели/ спрямо неговата личност. Трудно е да се каже в каква степен тези психични преживявания са спомогнали или са отключили съпътстващи физиологични усложнения”. Съгласно друго заключение по делото – „като резултат от посочените публикации в психологичен план при ищеца са констатират интензивни отрицателни преживявания, пораждащи трайни негативни емоционални състояния и свързани с психосоматичен дискомфорт симптоми, водещи до дистрес и значителна загуба на психоемоционална енергия, което е намалило общата адаптивност и е увеличило уязвимостта спрямо възникването или влошаването на заболявания”.

Имайки пред вид тези установени факти, въззивният съд е приел за установено, че на ищеца са били причинени неимуществени вреди в резултат на отпечатване на процесните публикации във в.”Монитор”. Отхвърлил е предявения иск с мотива, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на факта, че именно ответника [фирма] е издател на вестника. Позовал се е на §2 т.3 и т.4 от ДР на Закона за авторското право и сродните му права, съгласно който издател е юридическото лице, което непосредствено организира възпроизвеждането, разпространението и финансирането на произведение и на разпоредбата на чл.277 ал.1 от ТЗ, определящ холдинга /какъвто е [фирма]/ като акционерно дружество, което има за цел под каквато и да е форма да участва в други дружества или в тяхното управление, със или без да извършва собствена производствена или търговска дейност. Посочил е, че в случая холдингът е едноличен собственик на капитала на [фирма], като и че двете дружества имат предмет на дейност издателска дейност. Според съда приетото заключение на съдебно- техническата експертиза не установява, че именно ответника е издателят на вестника и посочването на [фирма] в редакционното каре на вестника като издател не е доказателство за този факт. Тези свои решаващи мотиви въззивният съд е постановил независимо, че ответникът не е възразил в надлежния срок /с отговора на исковата молба/ и до приключване на събирането на доказателствата в първата инстанция относно надлежната си процесуална легитимация, а подобно възражение за първи път е направил в писмената си защита.

Имайки пред вид гореизложения отговор на поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, постановеният въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен. Решаващият извод на съда, станал причина за отхвърляне на предявения иск, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на факта, че именно ответника [фирма] е издател на вестника, произтича от несвоевременно направено /едва с писмената защита/ възражение за липса на процесуална легитимация. Това е така, тъй като в представения от ответника отговор на исковата молба /на стр.439/, той е оспорил единствено основателността на иска поради липса на предпоставките по чл.49 от ЗЗД: твърдял е липса на неправомерно поведение, тъй като публикациите съдържат само интерпретация на известни в обществото факти, липса на установени причинени вреди и на причинна връзка между публикациите и установените през процесния период здравословни проблеми на ищеца. Възражението относно издателя на вестника е направено едва с писмената защита, представена след приключване събирането на доказателства. Като се е произнесъл по него въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизведствените правила, още повече че в конкертния случай въпросът за издателя не е бил обявен като спорен в изготвения от съда доклад и по отношение на него доказателствената тежест не е разпределяна. Тъй като съдът не е уведомил страните, че този въпрос е част от предмета на доказване, той в противоречие с принципа за легитимните очаквания е лишил ищеца от възможност да организира защитата си.

Разгледан по същество, предявеният иск е частично основателен поради следните съображения :

В случаите на причиняване на неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани обективно помежду си и са се осъществили в непродължителен период от време /какъвто е настоящия случай/ обезщетението се определя глобално /вж. т.11 и т.13 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по т.д.№ 3/2004г.на ОСГК на ВКС и решение по чл.290 от ГПК с № 204 от 12.06.2015г. по гр.д.№ 7046/14г.на ІV г.о./

Предявената претенция е за обезщетяване на вреди, причинени на физическо лице от нарушаване на неговото право на защита срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име, защитено от чл. 32 от Конституцията и от чл.8 от ЕКЗПЧОС като част от правото на зачитане на личен живот, осъществено чрез общо осем публикации в м.”Монитор”, които са проява на правото на свобода на изразяване, защитено по чл. 39 от Конституцията и от чл.10 от ЕКЗПЧОС от журналисти, за които е установено, че са вътрешни автори, работещи за в.”Монитор”, които имат сключени договори с ответния холдинг. Тъй като е налице конкуренция на основни права, всяко от които е от съществено значение за демократичното общество, от особена важност е намирането на техния баланс съобразно критериите, установени в практиката /§76-§83 R. A. S. S., A.S. v S., §28-§44 N. G. and B. v R., §55, §90-§94 A. S. AG v G./, при отчитане на конкретните за делото факти и обстоятелства. В случая настоящият съдебен състав счита, че следва да направи преценката си за този баланс като съобрази следните обстоятелства: 1.Когато пресата съобщава за извършено нарушение, тя по принцип изпълнява ролята си на „публичен блюстител” и тогава защитимият интерес на публиката е по-голям, отколкото когато пресата отразява факти от личния живот на едно лице, 2.Следва да се прави разлика между частно лице и лице, действащо в публичен контекст и докато първият може да претендира за особено силна защита на своето право на зачитане на личен живот, то същото не важи в такава степен за публичните фигури, по отношение на които границите на допустимата критика са по-широки, 3. Трябва да се прави разлика и между съобщаване на факти, които са годни да допринесат за дебат в едно демократично общество и за такива, които целят да накърнят репутацията на едно лице, 4. За да се даде превес на чл.8 от ЕКЗПЧОС посегателството върху репутацията следва да е достигнала определена степен на сериозност и да е осъществено по начин, отразяващ се негативно върху персоналното упражняване на правото на зачитане на личния живот, 5. При публикуване на снимки е от значение дали са с принос към дебат от общ интерес и дали снимката и съпътстващата я информация вече са били поместени в по-ранна публикация, 6. Начинът, по който е получена информацията и нейната достоверност /акцентът е върху преценката дали журналистите упражняват професията си добросъвестно, съобразно принципите на журналистическата етика/, 7. Начинът на публикуване на снимките и статията и начинът на представяне в тях на засегнатото лице и 8.Следва да се съобрази и разграничението, което прави установената в страната съдебна практика /решения по чл.290 от ГПК с № 204 от 12.06.2015г. по гр.д.№ 7046/14г.на ІV г.о.,№ 253 от 29.01.2014г. по гр.д.№ 1251/12г. на ІІІ г.о., № 62 от 6.03.2012г. по гр.д.№ 1376/11г. на ІV г.о./ между оценъчни съждения /субективни преценки, съставляващи коментар на факти/, за които се приема, че не подлежат на проверка за вярност и твърдения за факти, разпространени с печатно произведение, които позорят адресата.

В конкретния случай процесните осем публикации са следните:

На 24.12.2008г. е публикувано със снимка на касатора, на първа страница, непосредствено под името на в.”Монитор” заглавие :„С. Д. богатее от съмнителни сделки”. Веднага след заглавието е записано :”Скандалният бизнесмен се кани на 160 мил.лв. държавни средства”. Статията с посочените заглавия е на стр.7 и в нея е изнесена информацията, че С. Д. „трупа пари на гърба на обикновения данъкоплатец” чрез „високите цени на газа, с който дъщерните дружества на „О.” захранват тецовете в страната”. Така „си осигурява здрави печалби на гърба на топлофикациите и техните абонати”. Като пример е посочения газификацията на Г., която била „опропастена заради бизнес интересите на „О.” и според експерти това струвало на града около 50 мил.лв. В статията се посочва и наличие на „изпипана схема на С. Д. да прецаква конкурентите си”, поради което „големите потребители на газ в момента са настръхнали в очакване. Опасенията им са, че големият бизнесмен се е прицелил в 160 мил.лв., които държавата отпусна на Българския енергиен холдинг”. На същата страница на вестника се съдържа и друга статия: „Милионерът от Я.”, в която са изложени данни за „газовият играч С. Д.” „типичен герой на българския преход – тръгнал от нищото и станал милионер”.

Излязлата на 7.01.2009г., публикация е на първа страница, придружена с малка снимка и заглавие: „С. Д. дере двойно”, а с по-малки букви : „С 60% по-скъпо продава монополистът”. ”. Статията е на стр.3 и в нея е изнесена информацията, че „близо два пъти по-скъпо от нормалното излиза газифицирането на общините, извършено от компанията на С. Д. „О.”. Посочено е, че „надуването на цените става факт благодарение на затворения цикъл, който монополистът си е осигурил” и е обяснено как действа „схемата”.

Излязлата на 9.01.2009г., публикацията е на първа страница, непосредствено под името на в.”Монитор”, придружена от голяма снимка на касатора и заглавие „С. Д. мами държавата с проект за Чирен”. Статията е на стр.5 и в нея е изнесена информацията, че разходите, които се очаква за газохранилището Чирен ще бъдат около 20 мил лв. и не е ясна изгодата за държавата.

На 12.01.2009г., на първа страница, непосредствено под името на вестника, придружена с малка снимка е публикацията: „С. Д. точи държавата с ошфорка”. Придружена е с малко каре, където е обяснено, че „газовият играч С. Д. източва държавата чрез ошфорни компании с неясна собственост”, в който той е „дребен акционер”. Статията е на стр.10, придружена е с голяма снимка и две факсимилета от списък на акционери и съдържа дати на регистрация, имена на дружества и проценти на участие. Посочено е, че „почти пълната власт на вътрешния газов пазар е само част от монопола на „О.”, защото „скандалният посредник държи и тръбата за доставка на природен газ от Русия”. На същата страница се съдържа и статия със заглавие „Как трупа печалби в България” и отговорът е „чрез двойно източване – веднъж като доставя горива на „Б.” на високи цени и втори път – като продава природния газ на потребителите си у нас на още по-високи”. Посочено е, че „средната цена по която 26-те дружества на „О.” продават домакинствата, е с около 30% по-висока от тази, на която продава държавната „Б.”. Така монополистът „О.” продължава да трупа тлъсти печалби на гърба на абонатите”.

Излязлата на 13.01.2009г. на първа страница публикация е озаглавена „Откачат С. Д. от тръбата” с подзаглавие „О. холдинг” е пощенска кутия”, придружено с малка снимка с коментар: ”Печалбите на Д. потъват в пощенска кутия в Л.”. Първата статия е на стр.2 и 3, а тази с подзаглавието на стр.10. В нея основната информация е, че фирмата на С. Д. „О. холдинг” е прехвърлена в Л., „така всички данъци и такси влизат в хазната във Великобритания, а България остава само поле за извличане на печалби”.

На 4.02.2009г., на първа страница, непосредствено под името на вестника е записано:”Б.” иска нов договор без С. Д.. На стр.12 е публикувана статия със заглавие : „Д., марш от тръбата!” и началото на текста е: „Я. газов играч С. Д. е на път да се прости с келепира от тръбата”. Три реда по-надолу е посочено, че „вече няма кой да търпи далаверите му. Още повече, след като набута „Б.” с над 100 мил.лв., а индустрията с над 460 мил.лв. само за 20 дни през януари”. В статията е посочено,че „анексът, подписан към газовия договор от българофоба Д. през 2006г. е толкова неизгоден, че се налага сега спешно да бъде ремонтиран”. Ищецът е определен като „измекярът в схемата на доставките” и газов шмекер, чието име отдавна се е превърнало в нарицателно за некоректен бизнес партньор”.

На 10.02.2009г., на стр.12 е публикувана статията: „Плачи, Д., келепирът си отива!”, последните две изречения от която са:”Лакомията му да трупа келепир на гърба на българския народ няма да остане без последствия. Защото няма ненаказано зло”.

На 12.02.2009г., на първа страница, придружена със снимка публикацията е озаглавена :”Държавата дава С. Д. на съд”. В статията, която продължава на стр.6 е обяснено, че това ще стане „в момента, в който официално откаже да плати компенсации за претърпените от „Б.” и от българските предприятия щети”, които възлизали „поне на 500мил.” На стр.12 е публикувана друга статия: „Раиран костюм за С. Д.!”, в която е наречен „безскрупулен тип, който се интересува единствено от личните си корпоративни интереси” и „газов келепирджия”. Посочено е, че „С.-Д. далавери край нямат” и че той над 10 години „скубе безнаказано” „Б.” и абонатите на ошфорката си с почти двойно по-високи цени на горивото”.

Независимо, че възприема и зачита свободата на изразяване на мнение на медиите и в случаите когато то е отрицателно, дори шокиращо – като проява на една от най-важните основи на демократичното общество и въпреки че счита, че журналистическата свобода позволява и определена степен на провокация и преувеличение при представяне на оценъчни съждения, настоящият съдебен състав приема, че в част от гореизложените публикации е прекрачена допустимата граница. Поставеното в чл.39 ал.2 от Конституцията ограничение е накърнено, тъй като изложеното във в.”Монитор” сериозно накърнява доброто име на ищеца и е осъществено по начин, отразяващ се негативно върху персоналното упражняване на правото на зачитане на личния живот Използването на оценки като „скандален посредник”, „безскрупулен тип”, „газов келепирджия”, „газов шмекер”, „измекяр в схемата на доставките”, името му е „нарицателно за некоректен бизнес партньор”, на глаголи като „точи”, „мами”, „дере”, „набута”, „скубе безнаказано”, „прецаква”, на определение като „българофоб”, както и позоваването на неустановена с данни информация /каквато е касещата проекта за Чирен/, при това в няколко поредни броя на един вестник, през кратък период от време, в никакъв случай не са пример за добросъвестно журналистическо поведение, базиращо се на етични норми, целящо предоставяне на обществото на обективна и точна информация въз основа на проверени и сигурни източници. Принципите на отговорната журналистика в случая са погазени, изнесената информация в публикуваните на 9.01.2009г., 4.02.2009г, 10.02.2009г. и 12.02.2009г материали не е подкрепена с факти, а се базира на преднамерени внушения за неправомерно поведение. Така посочените негативни оценки, по начина по който са изразени, явно засягат достойнството и доброто име на ищеца, съставляват обида, поради което ангажират отговорността на ответника. С оглед установеното въздействието върху здравето на ищеца /получил е хипертонична криза, наложило се е ползване на медицинска помощ/, въздействието върху социалната сфера на общуване, установените със заключения на експерти субективни лични негативни преживявания на ищеца /изразяващи се в претърпени интензивни отрицателни преживявания, пораждащи трайни негативни емоционални състояния и свързани с психосоматичен дискомфорт симптоми, водещи до дистрес и значителна загуба на психоемоционална енергия/, начина по който публикациите са рефлектирали върху семейството на ищеца, както и на работещите в дружествата, собственост на ищеца /които са около 1 800 човека/ и отрицателното въздействие, което публикациите са имали върху международните партньори на ищеца /които са поискали обяснения, допълнителни гаранции и предоговаряне на постигнати договорки/, както и обратното им отражение върху ищеца, а така също и безспорния факт, че подобни медийни атаки ответникът е водел през същия период и чрез други свои издания /за което на съда е служебно известно, че са постановени и други осъдителни решения/, както и установеното обстоятелство, че останалите издания, които са отразявали газовата криза /”Банкер”, „Пари”,”Земя”, „Труд”,”24 часа”, „Дневник”,”Дума”,”Тема”/ не са си позволили подобни коментари, а са се ограничили с такива относно цената на газа, посредниците при доставката и възможностите, които съществуват пред държавата за справяне с проблема за разлика от ответният холдинг, настоящият съдебен състав приема, че справедливият размер на обезщетение за причинените неимуществени вреди от посочените публикации, който следва да бъде присъден възлиза на 40 000лв. До останалия претендиран размер иска е неоснователен и следва да се отхвърли.

Според съда останалите четири публикации /на 24.12.2008г., 7.01.2009г., 12.01.2009г. и 13.01.2009г./ съдържат оценки, които не засягат личното достойнство на ищеца и по отношение на тях иска е неоснователен. Това е така, защото дали са високи цените на газа, с който дъщерните дружества на „О.” захранват тецовете в страната и дали чрез това ищеца трупа пари /и дали трупа такива/, дали участва в схеми, дали е свързан с газификацията на Г., дали участва в ошфорни компании с неясна собственост, дали се цели в отпуснати от държавата 160 мил.лв., дали продава с 60% по-скъпо, дали плаща данъци във Великобритания и дали за ищеца България е поле за извличане на печалби – са все коментари, които макар че са провокативни и неблагоприятни, а донякъде и двусмислени – не са нито обидни, нито клеветнически. Те могат да бъдат определени като израз на журналистическата свобода да се дава различна информация /в случая отрицателна/ за едно публично лице, във връзка с осъществяваната от него дейност, която засяга множество лица, в един неблагоприятен за страната, кризисен период. Не може да бъде определен като обида, а като оценка на личността и определянето на ищеца като„типичен герой на българския преход – тръгнал от нищото и станал милионер”.

С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски, съобразно уважената /около 1/4 част от иска/, които възлизат на 1 500лв./ около ¼ от 5 530лв.,включващи 3 530лв., платена държавна такса и 2000лв.платено адвокатско възнаграждение/.

С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1774 от 22.08.2014г. по в.гр.д. № 2831 по описа за 2013г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него в обжалваната част решение от 12.09.2012г., поправено с решение от 10.06.2013г. по гр.д. № 1894/09г. на Софийски градски съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА [фирма] [населено място] ЕИК[ЕИК] с адрес на управление: [населено място][жк] [улица] да заплати на С. Г. Д. ЕГН [ЕГН],със съдебен адрес: [населено място] [улица] ет.1 сумата от 40 000лв./четиридесет хиляди лева/, обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от публикации във вестник „Монитор”, съдържащи се в броеве, издадени на 9.01.2009г., 4.02.2009г, 10.02.2009г. и 12.02.2009г,ведно със законната лихва, считано от 6.03.2009г., както и сумата от 1 500лв., направени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.